Клайв Къслър - Смяна на полюсите

Остин трябваше да признае, че Гант притежава невероятен самоконтрол. На думите му реагира само с леко присвиване на устните.

— Боя се, че не знам за какво говорите – каза спокойно той.

— Може би „Южна красавица“ ще ви опресни паметта.

— Някой параход по Мисисипи, навярно? – сви рамене Гант.

— Не, не е по Мисисипи, а е огромен товарен кораб, потопен от няколко великански вълни на път за Европа.

— Аз ръководя фондация, която се бори с глобалното влияние на свръхнационалните корпорации. Това е най-близкият ми досег с презокеанската търговия.

— Извинявам се, че ви изгубих времето тогава. Може би трябва да поговоря с Трис Маргрейв, а не с вас – Остин смушка коня и се отдалечи в тръс.

— Чакайте! – Гант пришпори своя кон и го настигна.

— Къде отивате?

Остин се обърна и го изгледа престорено учудено.

— Мислех, че искате да напусна имението ви.

— Бях твърде рязък. Защо не пийнем по чаша?

Остин се направи, че обмисля поканата.

— Малко е рано за питиета, но на чаша вода съм съгласен.

— Отлично! Последвайте ме!

Тръгнаха надолу по хълма, прекосиха ливадите, където пасяха конете на Гант и накрая стигнаха до алеята пред къщата. Остин беше подготвен за голяма и пищна сграда, но не очакваше архитектурното чудовище в стил тюдор, което се изправи пред очите му.

— Ама че барачка! Фондацията явно добре ви плаща, господин Гант.

— Самият аз бях преуспял бизнесмен, преди да осъзная грешките си и да създам Мрежата за глобални интереси.

— Е, добре е, че си имате хоби.

— Не е хоби, господин Остин – усмихна се ослепително Гант. – Отдаден съм на работата си.

Слязоха и подадоха юздите на дотичалия коняр. Той ги пое и поведе животните към конюшните.

Гант забеляза, че Остин наблюдава накъде водят коня му.

— Не се притеснявайте, господин Остин, добре ще се погрижат за него. Красиво животно!

— Благодаря! Заех го за няколко часа, за да стигна дотук.

— Тъкмо се чудех как минахте покрай загражденията? Има камери и аларми навсякъде.

— Извадил съм късмет, предполагам – отвърна Остин. Гант подозираше, че Остин сам си прави късмета, но не настоя да разбере как точно е станало. Щеше да попита Дойл. Така и така шефът на охраната тъкмо идваше към тях. Острите му очи се спряха върху Остин.

— Проблем ли има, господин Гант?

— Ни най-малко! Това е Кърт Остин и е мой гост. Запомни лицето му, за да го познаеш следващия път, когато го видиш.

Дойл се усмихна и огледа Остин със студените си змийски очи.

Гант поведе Остин към просторен вътрешен двор, където се бяха събрали всички гости. Неустрашимите ловци пиеха шампанско от фини чаши и се смееха, припомняйки си сутрешната забава. Всички бяха мъже и до един бяха важни клечки. Остин не прекарваше много време във Вашингтон, но въпреки това разпозна политици, официални лица и лобисти. Гант явно имаше добри връзки в Белтуей*.

[* Име, с което фамилиарно наричат правителствените институции и учреждения във Вашингтон. По името на магистралата, която огражда столицата. – Б.авт.]

Гант посочи на Кърт малка чакълестата алейка, която ги отведе до полирана мраморна маса, скрита в ъгъла на английската градина. Един прислужник им донесе кана с ледена вода.

Гант посочи единия от столовете, Остин седна, сложи шапката на масата и се огледа.

— Не знаех, че във Вирджиния са останали частни клубове за лов на лисици.

— Не са останали, не и официално. Просто сме група стари приятели, които съхраняват едни умиращ британски обичай.

— Похвално! Винаги съм съжалявал, че британският обичай за публично разкъсване с коне се е загубил.

Гант се позасмя.

— И двамата сме заети, затова нека не губим време с уроци по история. Какво мога да направя за вас?

— Прекратете плановете си за разместване на полюсите.

— Ще ви угодя и ще се престоря, че знам за какво говорите, господин Остин. Защо да прекратявам така нареченото разместване?

— Защото иначе целия свят ще загине.

— Как така?

— Не знам защо изобщо искате да го правите. Може би просто ви е доскучало да избивате невинни животни. Но не знаете, че изместването на магнитните полюси ще предизвика приплъзване на земната кора върху ядрото на планетата и ефектът ще е катастрофален.

Гант се вгледа в Остин за миг, но после се разсмя и се смя, докато очите му не се насълзиха.

— Ама че научнофантастичен сюжет, господин Остин. Искате да ми кажете, че идва краят на света?

— Или нещо подобно – отвърна Остин сериозно. – Океанските смущения, предизвикали вълните, потопили „Красавицата“ и собствения ви кораб-предавател, са само незначителни предвестници на задаващия се катаклизъм. Надявам се да осъзнаете какво правите и да спрете.