Клайв Къслър - Саботьорът

— Момичето в бледосиньо — поясни любимата му.

— Това е дъщерята на Озгуд Хенеси — обясни той, питайки се дали е случайност фактът, че Лилиан се е появила в хотел „Сейнт Франсис“, докато той е там. Подозираше, че едва ли е така.

— Познаваш ли я?

— Миналата седмица се запознах с нея в частния влак на Хенеси. Работи като негова лична секретарка.

— Какво представлява?

Бел се усмихна.

— Има претенциите на изкусителка. Погледът й е немирен като на онази френска актриса.

— Ана Хелд.

— Но е интелигентна и добре ориентирана в бизнеса. Много млада, разглезена от изпълнения й с обожание баща и подозирам, доста наивна по въпросите на любовта и сърцето. Тъмнокосата жена с нея е била нейна частна учителка. Сега е любовница на Хенеси.

— Искаш ли да отидеш да я поздравиш?

— Не, защото ми остават само няколко минути да се порадвам на компанията ти.

Марион му отвърна с усмивка, изпълнена с удоволствие.

— Поласкана съм. Тя е млада, неописуемо красива и предполагам, много богата.

— Ти си неописуемо красива, а когато се ожениш за мен, също ще бъдеш много богата.

— Но не съм наследница.

— Благодаря, но през живота си съм срещал достатъчно богати наследници, още от времето, когато ни учеха на бостънския валс в училището по танци — отвърна с широка усмивка той. — Бавен танц с плавни движения. Ако искаш, на сватбата ни можем да танцуваме на него.

— О, Айзък, сигурен ли си, че искаш да се ожениш за мен?

— Сигурен съм.

— Повечето хора биха ме нарекли стара мома. И биха казали, че човек на твоята възраст би следвало да се ожени за момиче на нейната.

— Никога не съм правил онова, което „би следвало“ да правя. Защо ми е да започвам сега, след като най-после срещнах момичето на мечтите си? И приятел за цял живот?

— Но какво ще си помисли семейството ти за мен? Не разполагам с пари. Ще решат, че ме интересува богатството ти.

— Ще си помислят, че съм най-щастливият мъж в Америка — усмихна се той. Но след това прибави сериозно: — Всеки, който е на противното мнение, може да върви право в пъкъла. Да определим ли дата?

— Айзък… трябва да поговоря с теб.

— Какво има? Наред ли е всичко?

— Обичам те безкрайно. Надявам се, че го знаеш.

— Показваш ми го по всички възможни начини.

— И също толкова силно искам да се омъжа за теб. Но се питах дали не е възможно да изчакаме малко.

— Защо?

— Предложиха ми вълнуваща работа и много ми се иска да видя дали ще се справя с нея.

— Каква работа?

— Ами… Разбира се знаеш кой е Престън Уайтуей?

— Естествено. Престън Уайтуей е жълт журналист, който наследи три от водещите вестници в Калифорния, включително „Сан Франциско Инкуайърър“. — Бел я погледна със заинтригувана усмивка. — Вестникът, в който по една случайност работиш ти. Твърдят, че е доста привлекателен и му се носи славата на „светски човек“, освен това парадира с богатството си, което печели, като публикува сензационни заглавия. Също така е задълбал сериозно в държавната политика, използвайки могъществото на пресата, за да урежда приятели в Щатския сенат… и пръв сред тези приятели е домашното кученце на Озгуд Хенеси, сенаторът Чарлз Кинкейд. Всъщност мисля, че тъкмо твоят господин Уайтуей му лепна прякора „Героят инженер“.

— Не е моят господин Уайтуей, но… О, Айзък, хрумнала му е чудесна нова идея. Измислил я е по времето, когато от вестника правеха репортажи за земетресението… новинарски сериал на кинолента. Нарича го „Свят в картини“. Ще снимат на филм реалните събития и ще ги показват в театрите и кината. И, Айзък! — Във вълнението си тя улови ръката му. — Престън ме помоли да му помогна с първоначалното уреждане.

— За колко време?

— Не съм сигурна. Шест месеца, до една година. Айзък, зная, че ще се справя. И този човек ще ми даде възможност да опитам. Знаеш, че взех дипломата си от първия завършил випуск в Станфорд, но жените не могат да си намерят работа като адвокати, така че последните девет години се занимавах с банкови дела. Научих толкова много. Не, че искам да работя цял живот. Но искам да направя нещо и това е шансът ми да го постигна.

Бел не беше изненадан от желанието на Марион да започне нова и вълнуваща работа. Нито се съмняваше в любовта й. И двамата бяха наясно колко са щастливи, че са заедно и нямаше да позволят на когото и да било да застане помежду им. Налагаше да се направи някакъв вид компромис. А и сам нямаше как да отрече, че в момента бе плътно зает в опитите си да залови Саботьора.