Клайв Къслър: Саботьорът

12 декември, 1934 г.

Гармиш-Партенкирхен

Германските Алпи разсипаха небесата над снежната линия като челюсти на древен хищник. Буреносните облаци се виеха край обрулените върхове, чиито назъбените скали като че се движеха, сякаш звярът се пробуждаше. Двама мъже, нито един от тях в първата си младост, и двамата добре сложени, стояха на балкона на ски хотела и наблюдаваха с нарастващо очакване.

Ханс Грандцау беше водач, чието обветрено лице бе насечено като планинските върхове. В главата му имаше спомени за шейсет години кръстосване по зимните склонове. Предната вечер бе обещал, че вятърът ще задуха от източна посока. А хапещият сибирски студ ще превърне влажния въздух от Средиземноморието в гъст сняг.

Мъжът, на когото Ханс бе обещал сняг, беше висок американец с посребрени по краищата руси коса и мустаци. Носеше норфолкски костюм от туид, топла филцова шапка и шал от Йейлския университет, украсен с щита на колежа „Бранфорд“. Облеклото му бе типично за заможните туристи, посещаващи Алпите заради зимните спортове. Но очите му си оставаха вторачени с ледниково синя напрегнатост към уединения каменен замък на около петнайсет километра от другата страна на пресечената долина.

Замъкът бе властвал над усамотените си владения в продължение на хиляда години. Беше почти напълно затрупан от зимните снегове и в голямата си част скрит в сенките на върховете, издигащи се над него. На километри под замъка, отдалечено и защитено от трудно превземаемите стръмнини, бе разположено село, към което, под погледа на американеца, полека пълзеше димен стълб. Намираха се прекалено далеч, за да различат локомотива, който го изпускаше, но мъжът знаеше, че пушекът отбелязва маршрута на железницата, пресичаща границата за Инсбрук. Кръгът се затваря, помисли си мрачно той. Преди двайсет и седем години престъплението бе започнало до една железопътна линия в планините. Тази вечер щеше да приключи, по един или друг начин, пак до железопътна линия и отново в планините.

— Сигурен ли сте, че ще се справите? — попита го водачът му. — Склоновете са стръмни. Вятърът реже като нож.

— Бива ме поне колкото теб, старче.

За да увери допълнително Ханс, той му обясни, че се е подготвял в продължение на месец за престой на открито заедно с норвежки специални части, трениращи в зимни условия, след като си бе издействал неформална препоръка от страна на щатско армейско подразделение, изпратено на тренировъчна мисия в планините.

— Нямах представа, че американските военни части преминават обучение в Норвегия — каза сковано немецът.

Сините очи на американеца придобиха леко виолетов цвят и по устните му трепна намек за усмивка:

— За всеки случай, ако ни се наложи да се върнем, за да сложим край на още някоя и друга война.

Ханс на свой ред му отвърна с непроницаема усмивка. Американецът знаеше, че мъжът е горд ветеран от „Алпенкорпс“, елитната германска планинска дивизия, сформирана от кайзер Вилхелм по време на Световната война от 1914–1918 година. Но не симпатизираше на нацистите, които съвсем наскоро бяха установили контрол върху германското правителство и заплашваха да потопят Европа в поредната война.

Американецът се огледа, за да бъде напълно сигурен, че са сами. Зад вратите на верандата една възрастна камериерка в черна рокля и бяла престилка почистваше килимите. Изчака жената да се отдалечи, след което в ръката му се появи кесия, пълна със златни двайсетфранкови швейцарски монети, която подаде на водача:

— Пълното заплащане в аванс. Споразумяваме се, че ако изостана, можеш да ме изоставиш и да се прибереш у дома. Отиди да донесеш ските, ще се срещнем при влека.

Джефри Денис почука и влезе. Беше спокоен на вид млад оперативен работник от берлинския отдел. Носеше тиролска шапка — от онези, които обикновено си купуваха туристите. Джефри бе съобразителен, изпълнен с готовност и добре организиран. Но определено нямаше представа как да се грижи за себе си на открито.

— Все още ли нямаме сняг?

— Кажи на всички да се подготвят — отговори по-възрастният мъж. — След час няма да можеш да видиш и протегнатата си ръка.

Денис му подаде малка раница:

— Документите за вас и вашия, хм, „багаж“. Влакът ще премине на австрийска територия в полунощ. Ще ви посрещнат в Инсбрук. Паспортът би трябвало да върши работа поне до утре.