Клайв Къслър - Саботьорът

— Вдигай! — изкомандва той. — Горе ръцете!

Един бърз поглед на детектива към фитила и детонатора явно му изясни ситуацията светкавично. Прибра оръжието по-близо до тялото си — очевидно беше наясно как да борави с него.

Старецът се движеше съвсем бавно. Ала вместо да се подчини на заповедта да вдигне ръце, посегна към ботуша си и измъкна от него дълъг нож.

Копоят се усмихна. В гласа му имаше музикална нотка и произнасяше думите с вещината на самоук читател, изпитващ безкрайно уважение към английския език:

— Внимавай, старче. Въпреки че си носиш, вероятно останал с погрешно впечатление, нож вместо пистолет, ще ме принудиш да те застрелям на място, ако незабавно не го пуснеш на земята.

Китката на стареца потрепна. Ножът му се отвори телескопично напред, като утрои дължината си и се превърна в тънка рапира. В същото време старецът пристъпи грациозно и втъкна острието в гърлото на копоя. Детективът посегна с една ръка към шията си и направи опит да насочи пистолета. Старецът заби ножа по-дълбоко и извъртя острието, прекъсна гръбначния стълб на противника си и едновременно с това накара върха на рапирата да излезе от другата страна на врата му. Револверът изтрака на пода в тунела, а когато старецът изтегли обратно рапирата, детективът просто се прегъна и рухна на камъка до собственото си оръжие.

Нещо изклокочи в гърлото на Кевин. Очите му бяха станали кръгли от страха и шока и отскачаха ту към мъртвеца, тук към изникналия от нищото меч, ту обратно към мъртвия човек на пода.

— Как… какво?

Старецът докосна пружината и накара рапирата да се прибере обратно, след което върна ножа в ботуша си.

— Работи на същия принцип като при театралния реквизит — обясни той. — Със съвсем леки модификации. Да ти се намира кибрит?

Кевин натика треперещите си ръце в джобовете, започна да рови из тях на сляпо и накрая извади неголяма подплатена бутилка.

— Ще проверя дали входът на тунела е чист — каза му старецът. — Изчакай сигнала ми. Не забравяй, пет минути. Увери се два пъти, че фитилът е запален и гори, а после си плюй на петите! Пет минути.

Пет минути за изтегляне на безопасно място. Но не и ако бързо горящият тринитротолуен, който щеше да изгори със скорост три метра само докато мигнеш, не беше заменил бавно горящия фитил с фин барут.

Старецът прекрачи през трупа на детектива и забърза към изхода на сервизния тунел. Не видя никого наоколо, така че почука силно с длетото, два пъти. В отговор отекнаха три почуквалия. Теренът беше чист. Старецът извади един служебен джобен часовник „Уолтъм“, какъвто не можеше да си позволи никой обикновен миньор. Всеки кондуктор, диспечер и машинист по закон бе длъжен да носи инкрустирания прецизен джобен часовник. Гарантирано не изоставаше с повече от половин минута за една седмица работа, без значение дали го подмяташе клатушкащ се сгорещен локомотив или го използваха на затрупан от снеговете перон на върха на планините Хай Сиера. Белият циферблат с арабски цифри се виждаше едва-едва в сумрака. Той загледа как вътрешната стрелка отброява секундите, вместо минутите, които Кевин вярваше, че ще му предостави бавно горящия барутен фитил, за да се измъкне навреме.

Пет секунди, в които Кевин трябваше измъкне запушалката на серния си кибрит, да извади клечка, да запуши подплатената бутилка, да коленичи до фитила. Три секунди, докато изнервените му пръсти драснат клечката в стоманата на каменарски чук. Една секунда, за да загори ярко и силно.

И за да докосне с пламъка напоения с тринитротолуен фитил.

По лицето на стареца като милувка полъхна лек ветрец.

Сетне от отвора на тунела излетя мощен порив, изтласкан от кухия бумтеж на експлодиралия дълбоко в скалите динамит. Разнесе се зловещ тътнеж, последван от нов полъх, които му дадоха да разбере, че сервизният тунел е рухнал.

Главният тунел беше следващият.

Мъжът се скри между подпорните греди в началото на тунела и зачака. Беше самата истина, че между сервизния тунел и хората, копаещи в главния до него, имаше поне двайсет стъпки гранитна скала. Но в точката, където бе заложил динамита, планината далеч не бе така непоклатима, насечена от цепнатини и напукани скали.

Стените се разтърсиха и разлюляха като при земетресение.

Старецът си позволи една мрачна усмивка. Потрепването под краката му говореше повече и от виковете на ужасените миньори и прахта излизаща на талази от главния тунел. Повече и от паникьосаните гласове на стичащите се пред тунела работници, прииждащи да разберат какво се е случило.