Клайв Къслър - Саботьорът

Миньорът бе човек с необятни резерви от хладнокръвие. Нищо не му пречеше да остане на мястото си и с изумителна безочливост да отхвърли всяко съмнение от себе си, демонстрирайки спокойствие и увереност. Без да обръща внимание на работниците, които се блъскаха около него, той се огледа, сякаш внезапно запленен от магията на грандиозното постижение на човешките същества, проправящи пътя си през планините.

И наистина се възхищаваше от вложените усилия. Цялото начинание, координиращо труда на хиляди работници, лежеше върху основите в краката му. Двете стоманени релси бяха закрепени за траверсите на разстояние метър и половина една от друга. Траверсите бяха положени сигурно върху насип от натрошен баласт. Тази комбинация постигаше стабилна опора, способна да удържи стотонни локомотиви, гърмящи по нея със скорост километър и половина в минута. През разстояние една миля — две хиляди и седемстотин траверси, триста петдесет и две дължини релси, шейсет бурета клинове превръщаше линията в гладък, почти безпрепятствен път, стоманено шосе, което можеше да продължава до безкрай. Линиите се виеха над насечени местности, крепяха се над тесни проходи прорязани през стръмнините на едва ли не вертикални склонове, прехвърляха се през клисури върху настръхналите конструкции на рамкови мостове, влизаха и излизаха от тунели в скалите.

Но дори това чудо на модерната инженерна мисъл и съблюдаваното с часовникарска точност управление на хора и машини, бледнееше, изглеждаше едва ли не смехотворно, в сравнение със самите планини. И никой не знаеше по-добре от него колко крехко е чудото.

Той хвърли бърз поглед на копоя, който междувременно бе насочил вниманието си в друга посока.

Нощната смяна изчезваше в грубо изкопания тунел. Водата клокочеше в краката на мъжете, докато газеха из безкрайните галерии, образувани сред дървените подпори. Куцащият изостана, придружен от младежа, който носеше чука му. Спряха пред едно отклонение в тунела на стотина метра по-навътре и приглушиха светлината от ацетиленовите си лампи. Останали сами в мрака, двамата загледаха как светлинките от лампите на останалите мъже постепенно изтляха в далечината. След това тръгнаха опипом по отбивката, прокарана през двайсет стъпки скала по посока на сервизния тунел. Беше тесен, прокопан далеч по-грубо в сравнение с главния, и на места тавана се спускаше съвсем ниско. На няколко пъти им се наложи да се придвижват наведени, докато напредваха все по-навътре в планината, и едва когато никой не можеше да ги види отново запалиха лампите.

Сега старецът накуцваше малко по-забързано, като шареше със светлината от лампата си по стената. Внезапно се закова и прокара ръка по една назъбена цепнатина в камъка. Младежът го наблюдаваше, като за пореден път се питаше какво ли го поддържа така изпълнен с желание за борба, при положение че повечето мъже в неговото състояние вероятно биха прекарвали времето си, приковани към някой люлеещ се стол. Но човек лесно можеше да си изпати, ако задава прекалено много въпроси в средите на скитниците, така че предпочете да запази тези мисли за себе си.

— Копай тук.

Старецът се разкриваше само дотам, че да вдъхне увереност в доброволците, които набираше. Селското момче си мислеше, че помага на дърводелец от Пюджит Саунд, където профсъюзът беше обявил обща стачка и напълно бе задушил търговията с кедров материал, в резултат на което кръвопийците производители бяха решили въпроса, наемайки стачкоизменници на безценица. Чисто и просто отговор, какъвто всеки начеващ анархист жадуваше да чуе.

Предишният човек, с когото беше работил, вярваше, че старецът е от Айдахо, беглец от миньорските войни в Кьор д’Алейн 1 1 Град в щата Айдахо. — Б.пр. . В очите изследващия щеше да се представя за организатор, борил се на страната на доброто за стачниците в Чикаго. Как беше ослепял с едното око? По същия начин, както беше и окуцял, в стълкновения със силите на реда в Колорадо Сити, или като личен бодигард на Големия Бил Хейуърд от Западната миньорска федерация, или от огнестрелна рана, след като губернатори бе повикал на помощ Националната гвардия. Позлатените лаври на онези, които повече от всичко искаха да направят света едно по-добро място и имаха куража да се борят за убежденията си.

Едрият мъж извади еднометрово стоманено длето и го задържа, а старецът го почука няколко пъти, докато длетото се вклини здраво в гранита. След това му върна чука.