Клайв Къслър: Саботьорът

Възрастният мъж се загледа през прозореца към замъка в далечината.

— Жена ми?

— В безопасност в Париж. В „Джордж V“.

— Какво е съобщението?

Младият мъж му подаде пощенски плик.

— Прочети ми го.

Денис зачете с монотонен глас.

Благодаря ти, мили мой, за най-прекрасната двайсет и пета годишнина, която можех да си представя.

По-възрастният мъж се успокои видимо. Това беше шифърът, която самата тя бе избрала с намигване онзи ден. Беше подсигурила прикритие, романтичен втори меден месец, в случай че някой го разпознаеше и започнеше да задава въпроси, като например дали пътува по работа. Ето че сега тя бе в безопасност. Времето за прокрадване беше отминало. Бурята се усилваше. Поднесе плика към пламъците на огъня в камината. Разгледа внимателно паспорта, визите и разрешителните за преминаване на границата.

— Лично оръжие?

Пистолетът беше компактен и лек.

— Новият автоматичен модел. На въоръжение е в немските полицейски части под прикритие. Но мога да ви намеря и армейски револвер, ако ще се чувствате по-удобно с нещо по-старо — каза Денис.

Сините очи, които отново се бяха върнали към замъка отвъд обрулената долина, се завъртяха към младия мъж. Без да гледа в ръцете си американецът извади пълнителя провери дали патронникът е празен и продължи да разглобява малкия „Валтер ППК“, като освободи предпазителя и извади възвратната пружина от дулото. Отне му дванайсет секунди. Без да отмества очи от лицето на куриера, той сглоби пистолета за десет.

— Ще свърши работа.

Младият мъж постепенно бе започнал да си дава сметка, че се намира в присъствието на величие. И преди да е успял да се сдържи, попита като момче:

— Колко време трябва да се упражнява човек, за да постигне нещо подобно?

Суровото лице на възрастния мъж се проряза от изненадващо топла усмивка и той отговори — не грубо, но не и без известна доза хумор:

— Упражнявай се нощем, Джеф, в дъжда, докато някой стреля по теб, и преди да се усетиш, ще постигнеш съвършенство.

Когато стигнаха до ски влека, снежната виелица вече брулеше немилостиво, а хребетът в края на склона почти не се виждаше. Скалистите върхари, които се издигаха отвъд, оставаха невидими. Другите скиори развълнувано се тълпяха, за да се уловят за движещото се въже за последен път, преди налитащата вихрушка да е принудила водачите да затворят достъпа до планината от съображения за безопасност. Ханс бе донесъл чисто нови ски последен модел, със стоманени кантове по дървените ръбове.

— Вятърът се усилва — обясни той. — Образува се лед.

Двамата стъпиха в гъвкавите каиши на ските и ги прехвърлиха през петите си, сложиха си ръкавиците, взеха щеките и си проправиха път през оредяващата тълпа към въжето, което преминаваше през барабан, задвижван от шумен двигател на трактор. Щом се хванаха въжето дръпна рязко ръцете им и двамата поеха нагоре, предоставяйки на зяпачите типичната гледка на всеки шикозен зимен курорт: заможен американец, търсещ малко приключения в късната си средна възраст и личният му инструктор, достатъчно възрастен и помъдрял, че да го върне в безопасност в хотела навреме, за да успее да се преоблече за вечеря.

Вятърът на хребета беше силен и променлив. Навяваше снега на неравномерни преспи. В един момент човек не виждаше друго, освен групи скиори, чакащи реда си, за да се спуснат надолу по склона. В следващия миг пред погледа се разкриваше хотелът, малък като куклен дом в края на пистата, с издигащите се планински върхове над него. Американецът и Ханс се отдалечиха на известно разстояние по хребета встрани от тълпата. Подбраха момент, в който никой не гледаше към тях и внезапно се спуснаха надолу под гърба на склона.

Ските им изрязваха пресни следи по недокоснатия ситен снежен прашец по повърхността му.

В същия момент виковете на скиорите и боботенето на двигателя на влека секнаха. Снегът се сипеше тихо върху вълнените им дрехи. Цареше такова безмълвие, че можеха да чуят съскането на металните кантове на ските по финия сняг, собствения си дъх, ударите на сърцата си. В продължение на километър и половина Ханс водеше надолу по склона, след което двамата се озоваха в завета на естествен заслон, образуван от някакви издадени скали. Отвътре водачът извлече на открито лека импровизирана шейна.

Беше сглобена набързо от военноморска носилка, направена от ясен, бук и платнище така, че пострадалият моряк да бъде обездвижен и пренесен в безопасност през тесните корабни коридори. Беше съоръжена с чифт ски и Ханс щеше да я тегли с помощта на въже, привързано за кръста му. Същото въже бе усукано около щека, която германецът използваше, за да спира устрема си надолу по склона. В подножието на едно възвишение двамата спряха и прикачиха към ските си тюленова кожа. Мъхестата повърхност на кожата, обърната наопаки, щеше да им осигури необходимото сцепление по снега, за да продължат с изкачването.