Клайв Къслър - Саботьорът

— Заповядай. Кевин. А сега побързай.

— Сигурен ли сте, че ако взривим тунела, момчетата в главния проход няма да пострадат?

— Залагам си живота. Между нас и тях има поне двайсет стъпки солиден гранит.

Историята на Кевин се повтаряше отново и отново из целия Запад. Роден беше за фермер. Родителите му бяха изгубили земята си благодарение на банката, така че се бе отправил към сребърните мини и бе работил там, докато не го бяха уволнили заради изказвания в защита на профсъюза. Оттам бе започнал да обикаля из страната с товарните влакове в търсене на препитание и неведнъж си беше патил от силите на реда в железопътните компании. В борбата си за по-високи надници му се бе случвало полицията да го напада и удря с тояги. Имаше дни, в които главата го болеше толкова силно, че едва успяваше да мисли. Но по-зле беше в нощите, когато го налягаше отчаянието, че никога няма да си намери постоянна работа, нито дори покрив над главата си, какво остава за момиче, с което да създаде семейство. Тъкмо в една от тези нощи мечтата на анархиста бе успяла да го изкуши.

Динамитът „артилерията на пролетариата“, щеше да направи светът едно по-добро място.

Кевин замахна с чука, като го държеше с две ръце. Наби длетото на поне трийсет сантиметра навътре.

Спря да си поеме дъх и да се оплаче от инструмента:

— Не мога да ги въртя тези стоманени чукове. Прекалено много отскачат. Ти ми дай на мен един добър чугунен чук.

— Използвай отскачането. — Сакатият грабна чука с изненадваща пъргавина, замахна леко, използва яките си китки, за да издигне стоманата едновременно с отскачането, замахна още веднъж с едно-единствено грациозно движение и отново удари длетото. — Накарай го да работи за теб. Ето, довърши ти… Добре. Много добре.

Изсякоха еднометрова дупка в камъка.

— Динамит — каза старецът, който бе оставил Кевин да носи всичко уличаващо в себе си, в случай че копоят на железопътната компания проявеше желанието да ги претърси. Кевин извади трите бледо червени пръчки изпод ризата си. Върху всяка от тях с черно мастило беше отпечатано името на производителя: ВУЛКАН. Сакатият ги натика една след друга в дупката.

— Детонатор.

— И сте абсолютно сигурен, че нито един работник няма да пострада?

— Гарантирано.

— Нямам нищо против да гръмнем големите клечки право в ада, но онези мъже там — те са на наша страна.

— Макар още да не го знаят — отговори цинично сакатият старец.

Прикачи детонатора, който щеше да избухне с достатъчна сила, за да накара самия динамит да избухне на свой ред.

— Фитил.

Кевин внимателно размота бавно горящия фитил, който бе скрил в шапката си. Метър от конопената прежда, напоена с фин барут, щеше да изгори за около деветдесет секунди — трийсет сантиметра за половин минута. За да им подсигури поне пет минути, докато се изтеглят на безопасно разстояние, старецът размота три и половина метра от фитила. Допълнителният метър щеше да покрие евентуалните разлики в консистенцията и нивото на влажността.

— Искаш ли ти да драснеш клечката? — подметна небрежно. Очите на Кевин горяха като на момченце по Коледа:

— Може ли?

— Ще проверя дали теренът е чист. Само не забравяй, имаш пет минути да се изтеглиш. Не се размотавай. Палиш и тръгваш… Чакай! Какво беше това?

Преструвайки се, че е чул нещо, той се извъртя светкавично и изтегли наполовина острието от ботуша си.

Кевин се хвана на измамата и приближи ръка до ухото си. Но всичко, което успя да чуе, беше далечният грохот на пробивните машини в главния тунел и воя на вентилаторите, изхвърлящи спарения въздух от сервизната отсечка и вкарващи пресен отвън.

— Какво? Какво чухте?

— Изтичай дотам! Виж дали не идва някой. Кевин се хвърли нататък, а сенките около него подскочиха по стените заедно с клатушкащия се фенер. Старецът изтръгна фитила от детонатора и го захвърли в мрака. След това го замени със същия на вид канап, но напоен с тринитротолуен, който се използваше при едновременното взривяване на няколко заряда, защото изгаряше изключително бързо. Действаше без бавене и с вещина. По времето, когато чу, че Кевин се връща от фалшивата заръка, коварството бе извършено. Щом вдигна очи обаче, смаяно видя, че момчето държи и двете си ръце високо вдигнати над глава. Зад него стоеше копоят от железопътната компания, детективът, който ги бе огледал, преди да влязат в тунела. Подозренията бяха преобразили накиснатото му в уиски лице в маска, изтъкана от студена бдителност. Държеше револвера си неподвижно и уверено.