Клайв Къслър - Саботьорът

— Колко бърз е локомобилът?

— По-бърз от това — кимна към „Ролс-ройс“-а Бел. Марион скри уста в ръката си, за да не се разсмее, а когато Уайтуей се бе отдалечил достатъчно, че да не ги чува, каза на годеника си:

— Двамата звучахте като момчета в училищен двор. Как е възможно да ревнуваш от Престън? В действителност е ужасно мил. Когато го опознаеш, ще го харесаш.

— Сигурен съм — рече Бел. Нежно улови красивото й лице в ръцете си и я целуна по устните. — А сега те моля да се пазиш.

— Аз? Ти се пази. Моля те, пази се. — Тя насили една усмивка. — Може би няма да е зле да си опресниш малко фехтовката.

— Точно това възнамерявам да направя.

— О, Айзък, иска ми се да имахме повече време.

— Ще се върна веднага, щом мога.

— Обичам те, скъпи!

Високо над ремонтното депо към прохода през Каскейд, на един страничен коловоз беше оставен платформен товарен вагон. Намираше се недалеч от разклонението на жп линията, което, когато бъдеше приключено, щеше да свърже страничния коловоз с гръмната релсова линия за доставка, водеща до новопостроената фабрика за обработка на дървен материал в гората, на километри нагоре в планината. Вагонът беше тежко натоварен доста над страничните бордове с купища прясно изрязани траверси от канадска ела, предназначени за обработка в креозотната фабрика, където щяха да ги импрегнират с каменовъглен катран.

Саботьора видя възможността за ново нападение — по-скоро, отколкото бе планирал, като по този начин щеше да убие с един куршум два заека. Тази атака щеше да разклати не само железниците „Южен Пасифик“. Ако успееше да се измъкне незабелязано, щеше да знае и доколко имунизиран е срещу усилията, които хвърляха хората от детективската агенция Ван Дорн.

Беше студен и методичен човек. Обмислил бе в детайли и без бързане нападението срещу тунелите, като си оставяше достатъчно време за всяка една от фазите — от вербуването на съучастник с идеално съчетание от жар и наивитет, през откриването на течното място — от геологична гледна точка — за залагането на динамита, до планирането на пътя за бягство. За атаката срещу пътническия влак беше хвърлил сходни усилия, в това число употребата на кука, за да подчертае пред разследващите, че в случая става дума за саботаж, а не за обикновено произшествие. Разполагаше с още няколко подобни планове за саботажи в различни стадии на готовност, макар че от някои от тях сега трябваше да се откаже, след като с охраната на ключови депа и ремонтни цехове се бяха заели детективите на Ван Дорн.

Не всеки саботаж обаче задължително трябваше да е предварително планиран. Железопътната система, която кръстосваше страната, беше невероятно сложно устроена. Възможностите за унищожение бяха изобилни, стига да не забравяше да прилага превъзходните си познания и винаги да бъде нащрек за грешки и небрежност.

Стига да действаше бързо и неочаквано. Платформата щеше да остане съвсем за кратко на страничния коловоз. При положение че за километър и половина релсов път се изискваха две хиляди и седемстотин траверси, едва ли щяха да минат повече от ден-два, преди притиснатият за материали началник долу в депото да изкрещи: „Къде са ми останалите траверси, по дяволите!“, а ужасените чиновници да започнат да пресяват през ситна цедка фактури и телеграми, за да открият липсващия вагон.

Най-голямото сборище за скитници — достатъчно голямо, че да остане незабелязано сред тълпата от мъже, които готвеха храната си и търсеха място, където да преспят, които идваха и си отиваха в безкрайно издирване на работа, — се намираше извън железопътните депа в Дънсмюър, Калифорния. Но Дънсмюър лежеше на двеста и четирийсет километра надолу по линията. Това не му предоставяше много време да вербува някой вярващ в каузата. Налагаше се да се справи с товарния вагон сам. Съществуваше риск и при самотните, и при бързите нападения. Но все пак вредите, които щеше да нанесе с помощта само на един вагон, бяха неизчислими.

Като все така усещаше прощалната целувка на Марион на устните си, Айзък Бел се настани на мястото си в експресния влак за Сакраменто и зачака машината да излезе от терминала в Оукланд. Любимата му го познаваше добре, по-добре от самия него. От друга страна, имаше и неща, които може би никога нямаше да научи. „Как е възможно да ревнуваш от Престън?“ Ами да видим как, помисли си Бел. Като започнем с това, че Уайтуей е там с теб, а аз не съм, защото изоставам в надпреварата за залавянето на Саботьора.