Клайв Къслър - Саботьорът

— Какво ще кажеш да си обещаем, че след шест месеца ще определим дата за сватбата? Когато нещата се уталожат? Можеш и да работиш, и да бъдеш омъжена.

— О, Айзък, би било прекрасно. Толкова ми се иска да участвам в първите етапи на „Свят в картини“.

Камбаните на часовника „Магнета“ отброиха четири часа.

— Иска ми се да имахме повече време — каза натъжено тя.

Бел имаше чувството, че са изминали едва няколко минути, откакто е дошъл.

— Ще те откарам до кантората.

Докато напускаха фоайето, Бел забеляза, че Лилиан Хенеси целенасочено се взира в нещо в противоположната посока. Устните на госпожа Комдън обаче потрепнаха в дискретна усмивка, когато очите им се срещнаха. Той й отвърна с учтиво кимване, поразен въпреки всичко от чувствеността на тази жена, и стисна малко по-здраво ръката на Марион.

Точно пред „Сейнт Франсис“ беше паркиран състезателен локомобил, червен като пламък и задвижван от бензин. Беше съоръжен с брони и предни фарове, предназначени за градско каране. Портиерите от хотела охраняваха колата от любопитните момчетии. Заплашваха ги с жестоки последствия, в случай че някое си позволеше да пипне с мръсните си ръце лъскавия орел на върха на радиатора, или да не дава господ, да доближи седалките от червена кожа.

— Отново си със състезателната кола! Красива е! — каза доволно Марион.

Любимият локомобил на Бел беше почти напълно съсипан от продължилото осемстотин километра състезание с локомотив от Сан Франциско до Сан Диего, при което влакът се бе придвижвал по гладкия релсов път, а локомобилът — по каменистите черни друмища на Калифорния. Състезание, припомни си Бел с мрачна усмивка, което той бе спечелил. А за награда беше получил възможността да насочи оръжието си срещу Бандита Касапин и да заяви, че е арестуван.

— Веднага щом от фабриката приключиха с ремонта, се погрижих да го изпратят обратно от Бриджпорт, Кънектикът. Скачай вътре.

Наведе се покрай големия волан, за да завърти стартера на дървеното табло. Нагласи лостовете за горивото и запалването. После напомпа налягането в резервоара. Портиерът му предложи да завърти манивелата. Все още топъл от пътуването от товарното депо, където детективът беше приел поръчката, четири цилиндровият двигател изрева и се пробуди за живот още при първото завъртане. Премести лоста за запалването и освободи този за горивото. Докато се пресягаше за спирачката, махна на най-малкото от момчетата, които го наблюдаваха с ококорени очи.

— Малко помощ? Колата не може да потегли, ако някой не надуе тромбата.

Момчето стисна голямата гумена круша с две ръце. Локомобилът протръби като овен от Скалистите планини. Хлапетата се разбягаха. Колата се хвърли напред. Марион се разсмя и се наведе през резервоара за бензин, за да улови ръката на Бел. Съвсем скоро се носеха към Маркет стрийт, заобикаляйки натоварени конски каруци и трамваи, подминавайки с грохот по-бавните автомобили.

Докато отбиваха пред дванайсететажната сграда със стоманена конструкция на „Сан Франциско Инкуайърър“, Бел забеляза, че до тротоара е останало едно свободно място за паркиране. Някакъв русоляв джентълмен в открит „Ролс-ройс“ зави рязко към него, давайки предупредителен сигнал.

— А, ето го и Престън! Можете да се запознаете.

— Нямам търпение — каза детективът, като настъпи в бърза последователност педалите за газта и спирачката, за да плъзне големия локомобил на последното място за паркиране половин секунда преди ролса на Престън Уайтуей.

— Ей! Това е моето място.

Бел отбеляза, че Уайтуей е толкова красив, колкото го описваха слуховете — безцеремонен, с широки рамене, гладко избръснат, с екстравагантна вълниста руса коса. Поне толкова висок, колкото самия него, макар и значително по-широк в кръста, мъжът, по всичко изглежда, бе играл футбол в колежа и едва си спомняше последния път, когато някой му е отказал нещо.

— Аз дойдох пръв — каза Бел.

— Аз притежавам сградата!

— Ще си получите мястото обратно, след като се сбогувам с приятелката си.

Престън Уайтуей изви врат, видя Марион зад него и се провикна:

— Марион? Ти ли си?

— Да! Това е Айзък. Запознайте се.

— Много ми е приятно! — заяви Уайтуей, въпреки че изражението му не потвърждаваше думите му. — Марион, най-добре да се качваме. Чака ни работа.

— Ти върви — отвърна спокойно Марион. — Искам да се сбогувам с Айзък.

Престън скочи от колата и ревна на портиера да я паркира. Докато минаваше с гръм и трясък покрай Бел, запита: