Клайв Къслър - Саботьорът

— Преди земетресението. То само те прекъсна.

Дамите на възрастта на Марион Морган следваше да бъдат омъжени от години, но тя бе жена с добра преценка и се наслаждаваше на независимостта си. На трийсет години вече разполагаше с достатъчно опит, издържайки се като старша секретарка в банковия бизнес, и живееше напълно самостоятелно още от деня, в който се бе дипломирала с научна степен по право от Станфордския университет. Красивите и богати ухажори, умолявали за ръката й, до един бяха останали разочаровани. Може би куражът й се дължеше на атмосферата в Сан Франциско — изпълнена с безкрайни възможности. Може би вината беше на образованието, което бе получила след смъртта на майка си от внимателно подбрани наставници и изпълнения й с любов баща. Може би на факта, че живееше в модерни времена и на вълнението от живота в дръзките първи години на новия век. Но нещо бе успяло да я изпълни с увереност и рядко срещаната способност да извлича неподправено удоволствие от обстоятелството, че е сама.

Или по-точно, докато Айзък Бел не се появи в живота й и не накара сърцето й да забие по-бързо, сякаш отново бе на седемнайсет и беше на първа среща.

„Такава късметлийка съм“, помисли си тя.

Айзък взе ръката й.

В продължение на доста дълго време му беше трудно да проговори. Красотата й, поведението и грацията, които се излъчваха от нея, неизменно го караха да изпитва дълбоко вълнение. Най-накрая, вгледан в зелените й очи, успя да продума:

— Аз съм най-щастливият човек в Сан Франциско. И ако в този момент се намирахме в Ню Йорк, щях да бъда най-щастливият човек в Ню Йорк.

Марион се усмихна и отмести очи. Когато отново погледна към него забеляза, че е отклонил поглед по посока на заглавието във вестника: ИЗВЪН РЕЛСИТЕ!

През 1907 година влаковите катастрофи бяха част от всекидневието, но мисълта, че става въпрос за лосанджелиски експрес, както и че Айзък през цялото време се вози с влакове, беше ужасяваща. По ирония на съдбата се тревожеше по-малко за опасностите в професията му. Тези опасности бяха реални и беше виждала белезите му. Но да се тревожи, че Айзък може да се сблъска със стрелци или хора с ножове би било също толкова ирационална мисъл, колкото притеснението за безопасността на някой тигър в джунглата.

Любимият й се взираше във вестника с потъмняло от гняв лице. Тя докосна ръката му:

— Айзък, свързана ли е тази катастрофа с твоя случай?

— Да. Поне петото нападение досега.

— Но в изражението ти забелязвам нещо, някаква ярост, която ми подсказва, че нещата са лични.

— Спомняш ли си как ти разказвах за Уиш Кларк.

— Разбира се. Спасил ти е живота. Надявам се един ден да се запозная с него, за да му благодаря лично.

— Човекът, който е дерайлирал този влак, уби Уиш — произнесе студено Бел.

— О, Айзък… Толкова съжалявам.

След което, по негов обичай, Бел я осведоми за текущите събития, обрисувайки всичко известно му досега за нападенията на Саботьора над прохода през Каскейд, който Озгуд Хенеси изграждаше със своята компания „Южен Пасифик“. Марион имаше остър аналитичен ум. Умееше да се концентрира само върху уместните факти и да различава насоките в тях още в зародиш. Но освен всичко друго поставяше критични въпроси, които подобряваха начина му на мислене.

— Въпросът с мотива си остава отворен — заключи той. — Какъв е скритият мотив, който го подтиква към подобно разрушение?

— Разумна ли ти се струва теорията, че Саботьора е радикалист? — запита Марион.

— Доказателствата са налице. Съучастниците му. Плакатът с радикалистки лозунги. Дори мишените — железниците — са основният злодей в очите на радикалистите.

— Струва ми се, че в гласа ти долавям съмнение, Айзък.

— Така е — призна той. — Опитах да се поставя на негово място, опитах да мисля като гневен агитатор… но все така не мога да си обясня цялото това клане на невинни хора. В момент на разгорещена демонстрация и по време на стачка е възможно да нападнат полицията. Въпреки че не оправдавам подобно насилие, мога да разбера как би работил човешкият ум в такива ситуации. Само че тези непрестанни атаки срещу обикновени хора… в това ожесточение не виждам никакъв смисъл.

— Може да е луд. Лунатик?

— Възможно е. С тази разлика, че е забележително амбициозен и методичен за лунатик. Това не са импулсивни нападения. Планира ги до най-малката подробност. Освен това обмисля пътя си за отстъпление изключително внимателно. Ако става въпрос за лудост, значи се контролира напълно.