Клайв Къслър - Саботьорът

— Той извади две от визитните си картички и им ги даде. — Ако някога имате нужда от услугите на агенция Ван Дорн, потърсете ме.

— Прав бях — каза Бел на Джоузеф Ван Дорн, когато Ван Дорн го повика в Сан Франциско. — Но не достатъчно прав. Този тип мисли дори още по-мащабно, отколкото смятах досега.

— Изглежда, си разбира от работата — произнесе Ван Дорн мрачно като ехо на началника на поддръжката от „Южен Пасифик“. — Направо тича в кръг около нас. Но как успява? Товарни влакове?

Бел отговори:

— Изпратил съм оперативни работници, които ще разпитат всеки бродяга из мишите им дупки на запад. Освен това разпитваме всеки началник-гара и продавач на билети, навсякъде, откъдето може да е минал или да си е купил билет за експреса.

Ван Дорн простена.

— С продавачите на билети ще бъде дори още по-трудно, отколкото с бродягите. По колко пътници казваше Хенеси, че превозват „Южен Пасифик“ годишно?

— Сто милиона — призна Бел.

Когато Айзък Бел телефонира на Марион Морган, за да й съобщи, че разполага с един свободен час в Сан Франциско, преди да хване влака за Сакраменто, както и за да я попита дали би могла да излезе по-рано от работа, Марион отговори:

— Среща при часовника!

Големият часовник „Магнета“, първият часовник майка западно от Мисисипи, който бе пристигнал с параход, преминал покрай нос Хорн, вече беше известен, независимо, че го бяха инсталирали в хотел „Сейнт Франсис“ едва седмица по-рано. Богато орнаментираната виенска машинария властваше над фоайето на Пауъл стрийт и твърде наподобяваше на обикновен часовник с махало, донякъде старомоден наглед по европейски маниер. В действителност обаче го задвижваше електричество, което на свой ред синхронизираше точното време за всички часовници в обширния хотел, надвиснал над Юниън Скуеър.

Хотелското фоайе беше обзаведено с гарнитури от столове и кушетки, подредени върху ориенталски килими. Пергаментовите и стъклените абажури на електрическите лампи хвърляха топла светлина, отразявана и умножавана от позлатени огледала. Въздухът ухаеше сладко на дърво и прясна боя. Осемнайсет месеца след опустошителните пожари вследствие на Голямото земетресение, което бе успяло да разруши интериора му, най-новият и най-големият хотел в Сан Франциско отново работеше със своите четиристотин и осемдесет стаи. Строеше се и ново крило, чието откриване беше планирано за идната пролет. Много бързо се беше превърнал в най-популярният хотел в града. Повечето столове и кушетки бяха заети от гости, които четяха вестници. Заглавията им крещяха с последните слухове за агитатори и чуждестранни радикалисти, отговорни за дерайлирането на пътническия влак в Глендейл.

Марион първа нахлу във фоайето. Толкова беше развълнувана от срещата си с Айзък, че остана в пълно неведение за неприкритите и изпълнени с възхита погледи, които привличаше от страна на различни джентълмени, докато крачеше нетърпеливо пред часовника. Носеше сламено русата си коса вдигната високо — модна прическа, която подчертаваше дългата й грациозна шия и красотата на лицето й. Имаше тънък кръст и деликатни ръце, а начинът, по които сякаш се носеше над килима, подсказваше колко са дълги краката и.

Морско зелените й очи се стрелнаха към часовника в мига, в който минутната стрелка се изправи напълно и големият „Магнета“ отброи три мощни удара, които отекнаха като камбани на катедрала и сякаш разтърсиха стените.

Една минута по-късно Айзък влезе със забързана крачка във фоайето — висок и по мъжки красив в своя кремав вълнен костюм и колосаната си синя риза със сгъната яка. Носеше и вратовръзката на златни ивици, която тя му бе подарила и която съвършено прилягаше на пшеничените му коса и мустаци. Марион толкова се зарадва, когато го видя, че успя единствено да каже:

— Никога не съм те виждала да закъсняваш.

Айзък отвърна на усмивката й и отвори златния си джобен часовник.

— Големият „Магнета“ избързва с шейсет секунди — А после я огледа и добави: — А аз никога не съм те виждал по-красива.

Придърпа я в прегръдките си и я целуна.

Отведе я до две кресла, откъдето можеше да държи под око цялото фоайе с помощта на няколко от окачените огледала. Поръчаха си чай и лимонов кейк от един сервитьор с фрак.

— Какво гледаш? — запита Бел. Тя го наблюдаваше, с лека усмивка на красивото си лице.

— Преобърна живота ми наопаки.

— Не аз, а земетресението — подразни я той.