Клайв Къслър - Саботьорът

— Не можем да задържим всеки мъж с рана на ръката в Калифорния, но можем да издирим кой е пробивал дупка точно в тази кука. Разпитайте във всеки машинен сервиз и ковачница в окръга. Незабавно!

Айзък Бел се обърна на пети и отиде да разпита детективите от железницата, които наблюдаваха случващото се с намусени изражения.

— Някога да сте виждали подобна кука?

— Парче от котва за лодка.

— И аз така си помислих. — Той отвори златната си табакера и й позволи да мине през ръцете на присъстващите. Когато детективите вече бяха запушили и Бел бе установил имената им — Том Григс и Ед Ботъмли, — запита: — Ако човечецът на дървото случайно не е причинил дерайлирането на влака, как според вас се е измъкнал истинският саботьор след катастрофата?

Детективите размениха погледи.

Ед каза:

— Куката му е осигурила предостатъчно време. Обади се и Том:

— В Глендейл открихме служебна ръчна дрезина, претърколена надолу по насипа. Получихме оплакване за кражбата й от товарното депо в Бърбанк.

— Добре. Само че ако е стигнал до Глендейл с ръчна дрезина, трябва да е било три или четири през нощта. — Бел замълча замислено — Как, предполагате се е измъкнал от Глендейл? Трамваите не се движат до толкова късно.

— Може да го е чакал автомобил.

— Мислите ли?

— Ами бихте могли да попитате Джак Дъглас… само дето той е мъртъв. Той отговаряше за охраната на Глендейл. Някой го е убил нощес. Набучил го е като прасе.

— За пръв път чувам — рече Бел.

— Е, може би не сте имали случай да говорите с точните хора — отвърна детективът от железниците, хвърляйки презрителен поглед на наконтения Сандърс, който стоеше в очакване наблизо.

Айзък Бел отговори с намек за усмивка:

— Какво имате предвид с това „набучил“? Рана от намушкване?

— Намушкване? — попита Ед. — Кога за последно сте виждали намушкване и от двете страни на палтото? Човекът, който го е убил, или е бил як кучи син, или с използвал сабя.

— Сабя? — повтори Бел. — Защо пък сабя?

— Дори и да е бил достатъчно силен, че да го прободе от край до край с ловджийски нож, е щяло да му дойде в повече, докато го извади. Това е причината хората обикновено да си забравят ножовете, забити в жертвата. Проклетиите засядат. Така си мисля — по-скоро дълго и тънко острие, като сабя.

— Интересно — каза Бел. — Много интересна идея. Трябва ли да знам нещо друго?

Детективите за момент обмислиха въпроса. Бел изчака търпеливо, като ги гледаше в очите. Заповедите за съдействие на Джетро Уат, дори и идващи от „едно много високо място“, едва ли се бяха просмукали чак до копоите по предните линии и едва ли оставаха в сила, когато детективите се сблъскваха лице в лице с високомерни следователи от агенция Ван Дорн като, например, Лари Сандърс. Внезапно Том Григс взе решение:

— Открихме това в ръката на Джак.

Извади измачкано парче хартия и го изглади с мръсни пръсти. На слънчевата светлина черните букви изпъкваха отчетливо.

ВДИГНЕТЕ СЕ!

РАЗГОРЕТЕ ПЛАМЪЦИТЕ НА НЕДОВОЛСТВОТО

УНИЩОЖЕТЕ МАЛЦИНАТА ИЗБРАНИ

ЗА ДА ЗАЖИВЕЕ РАБОТНИКЪТ!

— Според мен не е била на Джак — каза Том. — Старецът не го биваше за радикалист.

— Изглежда — обясни Ед. — Джак е сграбчил парчето хартия, докато са се борели.

Том каза:

— Щеше да му свърши по-добра работа, ако беше сграбчил оръжието.

— По всичко личи — съгласи се Айзък Бел.

— Странно обаче, защо не го е направил…

— Какво имате предвид? — запита Бел. Том обясни:

— Имам предвид, че е нормално да допуснеш грешката, че Джак Дъглас прекарва времето си в дрямка до стрелката, защото беше на деветдесет и две години. Тъкмо миналата година двама младоци се бяха появили в Глендейл в търсене на лесна плячка. Извадили патлаци на Джак. Прострелял единия в рамото със старата кремъклийка, а сетне уцели другия в задника.

Ед се изкиска.

— Джак ми каза, че се размеквал. Навремето просто щял да ги убие и да ги скалпира. Аз пък казах: „Не си пропуснал с много, Джак. Продупчил си единия в рамото, а другия в задника“. Но Джак рече: „Казах омекнал, не оглупял. Не пропуснах. Ударих ги точно там, където се прицелих. Доказателство, че на стари години съм станал малко по-благ“. Така че който и да е видял сметка на Джак снощи, е знаел какво прави.

— Особено — прибави Том, — ако единственото, с което е разполагал, е било сабята. Джак би се усетил от километър разстояние. Ами че как някой със сабя може да надвие човек с пистолет?

— И аз се питах същото — отвърна Бел. — Благодаря ви, джентълмени. Изключително съм ви признателен.