Клайв Къслър - Саботьорът

— Пътниците са се разминали на косъм — каза началникът на поддръжката на „Южен Пасифик“, който развеждаше Бел наоколо. Беше закръглен шкембелия, облечен в консервативен триредов костюм, и изглеждаше искрено изненадан, че смъртността не е по-висока от потвърдените седмина загинали. Пътниците вече пътуваха за Лос Анджелис със специален спешен влак. Болничният вагон на „Южен Пасифик“ в този момент се намираше на главната линия, безполезен със своите доктор и сестра, които имаха работа само ако някой от ремонтния екип, поправящ пораженията по релсовия път, от време на време успееше да си пореже пръста.

— Девет от вагоните са останали на релсите — обясни началникът. — Тендерът и вагонът с багажа са ги защитили от силата на експлозията.

Бел и сам виждаше как са отразили ударната вълна и летящите отломки. Тендерът, товарът му — изсипан от двете му разрушени страни, приличаше по-скоро на купчина въглища, отколкото на нещо на колела. Вагонът за багажа беше надупчен като след артилерийски обстрел. Не се забелязваха следи от изгаряне като при избухване на динамит.

— Динамитът не би увредил локомотива по този начин.

— Разбира се, че не. Пред нас са останките от експлодирал котел. Водата е плиснала напред при накланянето и плочата на нагревателя е дефектирала.

— Значи първо са дерайлирали?

— По всичко личи.

Бел го изгледа хладно.

— Един от пътниците е споменал, че влакът се е движел много бързо, особено на завоите.

— Глупости.

— Сигурен ли сте? Явно са се движели със закъснение.

— Познавах Руфъс Патрик. Беше един от най-опитните ни машинисти.

— Защо тогава са излезли от релсите?

— Онзи кучи син, профсъюзният деец им е помогнал.

— Покажете ми къде точно са дерайлирали — процеди Бел.

Началникът отведе детектива до мястото, където релсовият път прекъсваше от едната си страна. Подир липсващите релси задвижващите колела бяха оставили след себе си единствено нацепени траверси и дълбоко изровен баласт.

— Змията си е разбирала от работата, поне това ще му призная.

— Какво имате предвид с „разбирал си е от работата“?

Закръгленият служител на железниците напъха палци в жилетката си и обясни:

— Съществуват много начини да дерайлираш влак и всичките съм ги виждал. През осемдесетте, по време на големите стачки, бях машинист. Ако си спомняте, стачките бяха доста кървави… всъщност сте прекалено млад… Можете да се закълнете в думите ми, в онези дни си имахме работа с предостатъчно саботажи.

За хора като мен, решилите да останат на страната на железниците, да управляваш влак не беше лесна работа. Човек никога не знаеше кога стачниците ще решат да измъкнат релсите изпод краката ти.

— Как се дерайлира влак? — запита Бел.

— Можете да заложите динамит на релсите. Проблемът е, че трябва да се навъртате наблизо, за да запалите фитила. Можете да измайсторите закъснител, от будилник… това ще ви даде достатъчно време да се изтеглите, но ако влакът се движи със закъснение, динамитът ще избухне не когато трябва. Или залагате спусък така, че тежестта на локомотива да детонира взрива, само че такива устройства са ненадеждни и винаги съществува вероятността някой железопътен инспектор с ръчна дрезина да извади лош късмет и да се пренесе във вечността вместо влака. Друг начин е да извадите клиновете и да развиете болтовете от пластината, която придържа релсите една към друга, после прокарвате дълго метално въже през дупките за болтовете и когато влакът дойде, дърпате въжето с всички сили. Поредният проблем е, че ще имате нужда от помощта на неколцина силни мъже, които да успеят да поместят релсата. Освен това стоите на открито, държите въжето в ръце, когато влакът тръгне по земята. Този саботьор обаче е използвал кука… дявол да го вземе, по този начин и дете би се справило.

Началникът показа на Бел траверсата, по която се забелязваха следите, където лостът за вадене на клинове бе премазал дървото. След това му показа драскотините по последната релса, оставени от гаечния ключ.

— Измъкнал е клиновете и е освободил скобата, както ви казах. Открихме инструментите захвърлени надолу по насипа. При този завой е напълно възможно охлабената релса да се измести и сама. Но да е напълно сигурен, е затегнал кука към нея. Локомотивът се е закачил в куката и сам е изтръгнал релсата изпод колелата си. Дяволска работа.

— Що за човек би се справил толкова ефикасно?

— Ефикасно? — настръхна началникът.