Клайв Къслър - Арктическо течение

В кабинета си Сандекър поклати глава. Познаваше Пит почти като собствен син. И му беше съвсем ясно, че той изобщо няма намерение да отплава с „Нарвал“ към Аляска.

Белите точици се носеха лениво в тъмното небе и с приближаването си към земята постепенно наедряваха. Първи в снега тупнаха три големи дървени сандъка, боядисани в бяло, за да са като всичко наоколо. Последваха ги три човешки фигури от общо десет, като всяка се изтърколваше като топка, щом достигнеше земята. Веднага след това всеки от хората се освобождаваше от ремъците си, навиваше парашута на топка и бързо го заравяше в снега.

Слабият вятър беше разпръснал хората на площ от около километър, но след няколко минути те се събраха при един от сандъците. Макар да нямаше луна, видимостта надхвърляше стотина метра заради ярките звезди по небосвода. Хората бързо се строиха пред командира си — висок мургав човек, казваше се Рик Роман. Както и останалите, Роман беше с бял камуфлажен костюм със съответстваща каска и очила за нощно виждане. На кръста си носеше автоматичен пистолет колт 45-и калибър.

— Поздравявам ви с доброто приземяване. Остава ни само час тъмнина, така че да се захващаме за работа. Зеленият екип има грижа за бягството, ако се наложи, а синият — за десантните лодки и преносимия команден пункт. Да тръгваме.

Парашутистите, членове на елитните армейски части Делта Форс, бързо се заеха със сандъците. В два от тях бяха надуваемите лодки „Зодиак“ и някои принадлежности за лагеруване в студено време. В третия имаше минибулдозери, захранвани с акумулатори. В по-малък контейнер, поставен в третия сандък, беше подредено допълнително въоръжение, муниции, храна и медицински принадлежности.

— Сержант Бохоркес, елате с мене — нареди Роман.

Черноок човек с масивно телосложение и преждевременно побеляла коса бързо отиде при командира. Капитанът го поведе към една близка навяна от вятъра върху купчина ледени късове пряспа.

— Хубава и ясна нощ, сър — отбеляза Бохоркес.

— Ясна, но студена като пингвински задник — отвърна Роман и се намръщи. Беше минус дванайсет. Роман беше отрасъл в Хавай и въпреки годините арктическа подготовка не можеше да свикне със студа.

— Можеше да е и по-лошо — отвърна Бохоркес и показа ослепително белите си зъби. — Поне не вали.

Изкачиха възвишението и спряха. Мастиленочерните води на залива Коронейшън се вълнуваха на километър и половина от тях, а три километра по-нататък блещукаха светлините на Куглуктук. Доставените със специален полет на транспортния самолет С-130 от базата Ейеслън във Феърбанкс бойци бяха изпратени да открият и приберат екипажа на „Полярна зора“, като мисията им беше одобрена лично от президента.

— Как ти се вижда? — попита Роман, без да откъсва поглед от светлините на градеца.

Сержантът беше двайсетинагодишен и беше служил в Сомалия и Ирак, преди да го вземат в елитните Делта Форс. Както повечето членове на арктическото отделение, беше изкарал доста време в планините на Афганистан.

— Сателитните снимки са добри. Платото не е прекалено набраздено. — Той се обърна към мястото, където бяха скочили. — Доста лесно ще си осигурим терен за писта.

Погледна към залива и посочи:

— Онази отсечка обаче е по-дълга, отколкото бих искал.

— И аз се тревожа за нея — отвърна Роман. — Нощите тук са толкова кратки, че се притеснявам колко от тъмното време ще изпуснем само докато извлечем лодките до водата.

— Можем да ги подготвим още от тази вечер, капитане.

Роман погледна часовника си и нареди:

— Свалете зодиаците колкото можете по-надолу, преди да се разсъмне, и ги покрийте с нещо. Можем да си позволим малко повече работа тази вечер, защото утре ни чака дълга почивка.

Под малкото останало прикритие на тъмнината командосите се засуетиха по леда като зайци под въздействието на адреналин. Членовете на зеления екип бързо оформиха в леда писта, която щеше да обслужи самолетите с вертикално излитане — средството им да се махнат оттук. Зоната за приземяване беше подбрана със същите съображения — равно, сравнително прикрито плато, достатъчно близо за нанасяне на удар по Куглуктук. Макар способните да променят положението си ротори да позволяваха вертикално кацане и излитане, капризният арктически климат налагаше самолетите да се използват внимателно. Войниците измериха и маркираха двестаметрова пътека през леда, после започнаха да я обработват с минибулдозерите. Нагласени да работят тихо, миниатюрните машини започнаха ефективно Да Стържат и изравняват леда.