Клайв Къслър - Арктическо течение

Пит кимна със задоволство, но Далгрен поклати глава и попита:

— Не забравяме ли една изключително важна подробност? Канадците ни прогониха от водите си. Единствената причина да ни разрешат сега да сме тук е, че се престорихме, че имаме проблем с руля.

— С твоето пристигане тези проблеми се решиха — каза Стенсет на Пит и му намигна.

Пит се обърна към Джордино.

— Ал, ти имаше задачата да измислиш стратегия за преодоляване на проблемите на Джак.

— Ами, както Джак би потвърдил, ние направихме каквото можахме да се сприятелим с малкия контингент на канадската брегова охрана в Тук — започна Джордино, като употреби местното съкращение за инуитското име на града. — И докато лично на мене това ми излезе някои сериозни сметки в местния бар, ако не броим махмурлука на Джак, постигнахме доста добър успех.

Отвори една от картите, на която бе показана западната част на пролива, и прокара пръст по бреговата линия.

— Нос Батхърст, ето тук, е на триста километра източно от нас. Канадците са разположили там радарна станция, с която засичат насоченото на изток движение. Могат да предупредят по радиото Куглуктук, където разполагат с няколко кораба, а могат да се обадят и при нас, в Тук, където винаги държат един малък ледоразбивач. За наш късмет канадците държат повечето си съдове за засичане от другата страна на Прохода, за да залавят там съдовете, влизащи през Бафиновия залив.

— Последния път, когато проверих, не разполагахме на изследователските си кораби с устройства за изплъзване от радарно наблюдение — отвърна Пит.

— Те не ни трябват особено — продължи Джордино. — За наш късмет в пристанището има един корейски кораб с някаква повреда в двигателя. Пристанищният началник ми каза, че нередностите са отстранени и че корейците заминават още днес. Корабът пътува само до Куглуктук с товар от резервни части за петролните сонди, така че ще се движи без придружител ледоразбивач.

— И ти предлагаш да се залепим до него?

— Точно така. Ако успеем да се задържим близо до десния им борд, докато отминем Батхърст, може и да не ни засекат.

— А канадските охранителни катери? — попита Далгрен.

— Ледоразбивачът от Тук влезе в пристанището тая сутрин, така че едва ли ще го върнат отново в морето — отвърна Джордино. — Така остават само двата кораба в Куглуктук. Бас държа, че единият от тях се навърта около „Полярна зора“, който е откаран там. Значи ни остава само един, покрай който трябва да се промъкнем.

— Мисля, че си струва да поемем риска — реши Пит.

— Но какво да кажем за въздушното наблюдение? Нали канадските военновъздушни сили облитат района от време на време? — попита Далгрен.

Стенсет издърпа от купчината друг лист.

— Тук ще ни дойде на помощ майката природа. Прогнозата за следващата седмица е доста мрачна. Ако потеглим днес, навярно ще се движим заедно с един фронт от ниско атмосферно налягане, който ще обхване целия архипелаг.

— Бурно време. — Джордино поклати глава. — Няма защо да се чудим, че в небето няма самолети.

Пит погледна хората около масата с доверие. Всички те бяха безспорно лоялни приятели, на които се бе осланял в трудни времена.

— Значи е решено — заключи той. — Ще дадем на товарния кораб няколко часа преднина и ще потеглим. Ще го направим да изглежда, че се връщаме в Аляска. След като се отдалечим от брега, ще заобиколим и ще настигнем кораба доста преди Батхърст.

— Няма да ни е трудно. Бием ги по скорост с поне осем до десет възела.

— Още нещо — напомни Пит. — Докато политиците разрешат въпроса с „Полярна зора“, ние действаме на своя глава. И е доста вероятно да споделим участта на „Зора“. Затова искам на борда само доброволци. Всички учени и спомагателни членове на екипажа ще слязат от „Нарвал“ възможно най-незабелязано. Направете каквото трябва да им осигурите легла и полет от тук. Ако някой любопитства, кажете му, че сме служители на петролна компания, които се преместват на друг обект.

— Ще имаме грижата — обеща Стенсет.

Пит остави чашата си и погледна над масата с неочаквано притеснение. На отсрещната стена беше окачена картина на кораб от XIX век, попаднал сред разрушителна буря, с разкъсани платна и чупещи се мачти. Пред носа му се виждаха назъбени скали, готови сякаш да го захапят и да го направят на трески.

Бурно време наистина, помисли си той.

Дебел облак черен дим се понесе от комина на товарния кораб и синият му корпус се отдели от дока. Застанал на мостика на „Нарвал“, Бил Стенсет наблюдаваше как корейският кораб напуска малкото пристанище на Туктояктук и навлиза в Бофортово море. Вдигна слушалката на вътрешния телефон и набра номера на една от кабините долу.