Клайв Къслър - Арктическо течение

— Каква е местната версия за виновника? — попита Пит.

— Тъй като описанието на оцелелите съвпада напълно с разказа на нашата фрегата „Форд“, всички си мислят, че е военноморският флот. Ние, разбира се, знаем, че тогава фрегатата е била на петстотин километра от там — отвърна Джордино.

— Онова, което никой не взема под внимание, е, че наоколо има много малко активни ледоразбивачи — намеси се Стенсет. — Освен ако не е някой съвсем случаен кораб, който е рискувал кожата си или глупаво се е отклонил от курса си, броят на потенциалните виновници е сравнително ограничен.

— А единственият американски ледоразбивач наблизо е „Полярна зора“ — добави Джордино.

— Можем да го наричаме вече канадски — уточни Далгрен.

— Но и той не отговаря на описанието — каза Стенсет. — Това ни оставя с шепа канадски военни плавателни съдове, корабите придружители от Атабаска или някой чуждестранен ледоразбивач — датски или дори руски.

— Мислиш ли, че лагерът е ударен случайно от канадски военен кораб и те се опитват да го прикрият? — попита Пит.

— Единият учен, казва се Бю, се кълне, че е видял американския флаг в добавка към номера на корпуса, който съвпада с номера на „Форд“ — напомни Далгрен.

— Пак не се връзва — замислено каза Джордино. — Канадските военни не биха искали да предизвикат конфликт, като се преструват, че са американски военен кораб.

— А не може ли да са корабите придружители от Атабаска? — попита Пит.

— Според канадските закони всички търговски съдове, преминаващи през участъците на Северозападния проход, трябва да се придружават от ледоразбивач — обясни Стенсет. — Тази задача се изпълнява от частна фирма, „Атабаска Шипинг“. Тя разполага с няколко големи влекача, които често изтеглят флотилията океански шлепове. Преди няколко седмици видяхме един — влачеше огромен шлеп за втечнен природен газ през Беринговия проток.

Очите на Пит светнаха. Той отвори куфарчето си, извади снимката на голям шлеп, който се строеше в Ню Орлиънс, и я подаде на Стенсет.

— Прилича ли на този?

Стенсет взе снимката и кимна.

— Да, определено е от този тип. Шлепове с такава големина не се срещат често. Важно ли е това?

Пит разказа на събеседниците си за търсенето на рутения, което беше предприел, за следите, които водеха към Арктика, и за възможната връзка с Мичъл Гоайет. Провери някои от книжата, които бе получил от Йегър, и те потвърдиха, че компанията „Атабаска Шипинг“ е една от дъщерните фирми на Гоайет.

— Щом превозва газ и петрол от Арктика, Гоайет явно се преструва, че е голям поборник за опазване на природната среда — отбеляза Джордино.

— Един пристанищен работник, с когото се запознах в бара, ми разказа, че е товарил от Куглуктук огромни количества петролен пясък, или битум, предназначени за Китай — спомни си Далгрен. — Добави, че доставките заобикаляли правителственото решение да се затворят рафинериите в Албърта заради парниковите газови емисии.

— Обзалагам се, че ги е товарил на шлеповете на Гоайет — реши Пит. — Може да са били дори неговите собствени запаси битум.

— Изглежда, Гоайет има сериозни основания да открие и резервите от рутений — предположи Стенсет. — Как смяташ да го изпревариш в това?

— Като намеря един сто осемдесет и пет годишен кораб — отвърна Пит и им разказа за откритията на Пърлмутър и данните, които свързват минерала с експедиционния кораб на Франклин „Еребус“.

— Знаем, че корабите първоначално са били изоставени на северозапад от остров Кинг Уилям. Инуитските предания поставят „Еребус“ по̀ на юг, така че е възможно движещият се лед да ги е преместил, преди да потънат.

Стенсет се извини и изтича до мостика, докато Далгрен разпитваше Пит какво се надява да открие.

— Ако ледовете не са смазали корабите, има възможност те да са цели и чудесно запазени.

Стенсет се върна в салончето с наръч карти и фотографии. Отвори една морска карта на района около остров Кинг Уилям, после извади сателитна снимка на същата област.

— Сателитна снимка на пролива Виктория. Разполагаме с най-новия фотографски материал за целия район. Някои области по на север все още са сковани от ледовете, но водите около остров Кинг Уилям вече са сравнително свободни заради по-ранното топене тази година. — Остави снимките на масата, за да ги видят всички. — Морето е общо взето чисто на мястото, където Франклин е бил скован преди сто шейсет и пет години. Все още има някои плаващи ледове, но няма нищо, което да затрудни търсенето.