Клайв Къслър: Арктическо течение

— Щастливо стечение на обстоятелствата — призна Пит. — Подводната ни минна дейност вече е разработена добре и засега добивът е повече от задоволителен. Надяваме се да извлечем достатъчно рутений от крайбрежието на Аляска, за да задоволим потребностите на хиляди заводи като този.

— И тогава ще очакваме с по-голям оптимизъм възможния край на глобалното затопляне още по време на нашия живот. Забележително постижение — възкликна министърът, преди един от помощниците му да го дръпне за нещо.

— Изглежда, дните ти на научна анонимност приключиха — шеговито подхвърли Лорън на Лиза.

— Всичко това е много вълнуващо, но истината е, че предпочитам да съм си в лабораторията. Има много неща, които трябва да се доизпипат, а и още не сме усъвършенствали начина за ефективно превръщане във водород. Слава богу, в университета ми дадоха нова, още по-хубава лаборатория. Сега ми трябва само да си намеря нов асистент.

— Изготвиха ли обвинителния акт за Боб? — попита Лорън.

— Да. Оказа се, че притежава над двеста хиляди долара в различни банки и всички те са свързани с Гоайет. Не мога да повярвам, че собственият ми приятел ме продаде.

— Както доказа съдбата на самия Гоайет, ненаситната алчност в края на краищата ти излиза през носа.

Орда журналисти заобиколи Лиза и я обсипа с въпроси за предприятието и за същността на откритието й. Пит и Лорън се отдръпнаха, после тръгнаха в друга посока. Пит се бе възстановил напълно от нараняванията си и му беше приятно да се разходи.

— Тук е толкова красиво! — възкликна Лорън. — Защо не останем още два-три дни?

— Забравяш за пленарното си заседание следващата седмица. Освен това аз трябва да се върна във Вашингтон и да се поскарам малко на Ад и Джак. Имаме нова подводница, която трябва да изпробваме другия месец в Средиземно море, така че има доста неща за доизкусуряване.

— Вече явно си замислил новия си проект.

Пит кимна и в зелените му очи проблесна пламъче.

— Някой веднъж ми каза, че това ми било в кръвта.

Минаха покрай завода и излязоха на брега.

— Знаеш ли, новата технология има и един потенциален недостатък — каза малко замислено Лорън. — Ако глобалното затопляне някой ден се преодолее напълно, Северозападният проход ще замръзне отново завинаги.

Пит се взря в плискащите се пред тях вълни.

— Мисля, че дори Франклин би се съгласил с мене, ако кажа, че точно така и трябва да бъде.

Една бяла моторница влезе с голяма скорост в пристанището.

Тревър Милър скочи на кея, огледа тълпата и бързо откри високата жена с буйни червени коси, която търсеше. Взе си бира от масата с напитките и отиде при Дърк и Съмър, които се смееха на нещо близо до предишната барака за гардовете.

— Имаш ли нещо против да отмъкна сестра ти? — обърна се Тревър към Дърк.

Съмър го погледна с облекчение, после бързо го целуна по бузата и го скастри:

— Закъсняваш.

— Трябваше да налея гориво в новата си лодка — опита се да обясни той.

Дърк се ухили.

— Отмъквай я. И я дръж колкото искаш.

Тревър и Съмър се качиха на лодката и скоро се носеха по канала Дъглас. Стигнаха чак до пролива Хеката, където Тревър угаси двигателя и лодката се залюля кротко върху вълните.

Небето започваше да притъмнява. Тревър плъзна ръка около кръста на Съмър, заведе я на кърмата и погледна към остров Гил.

Дълго останаха така, загледани в спокойните води.

— Най-хубавите и най-лошите неща в живота ми, изглежда, се случват тук — прошепна той в ухото й.

Тя също плъзна ръка около кръста му и го притисна към себе си, докато гледаха как кървавочервеното слънце бавно потъва зад хоризонта.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6432

Издание:

Клайв Къслър, Дърк Къслър. Арктическо течение

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2011

Редактор: Иван Тотоманов

Коректор: Десислава Петкова

ISBN: 978-954-655-275-4

Дистанционно управляван сонар — Б.пр.