Клайв Къслър - Арктическо течение

Доволен от работата си дотук, влезе в една от кабинките, свали фуражката й смъкна ципа на гащеризона си. Под него беше с копринена риза и тъмни панталони. Извади от най-горния кашон син блейзър и официални обувки и след минута беше готов. Погледна се в огледалото и реши, че лесно би могъл да мине за член на клуба или гост. Беше обръснал късата си брадичка и се беше подстригал, а косата си бе намазал с краткотрайна боя, която я правеше катраненочерна. Сложи си и елегантни очила и тръгна към бара на клуба.

В бара и съседния ресторант имаше относително малко бизнесмени и играчи на голф, които бяха прекъснали играта, за да обядват. Тревър веднага забеляза Гоайет в едно от ъгловите сепарета и се настани на бара така, че да може да го наблюдава.

— Какво ще обичате? — попита го барманката, привлекателна жена с къса черна коса.

— Една бира „Молсън“, ако обичате. А дали ще бъдете така любезна да изпратите една и на господин Гоайет? — попита той и кимна към ъгъла.

— С удоволствие. И от кого да кажа, че е?

— Просто му кажете, че Кралската канадска банка високо цени работата му.

Тревър видя как доставиха бирата и беше благодарен, че Гоайет не прояви никакъв интерес, дори не погледна към бара. Вече беше на второто си мартини и си наля бирата с обяда. Тревър изчака Гоайет и приятелката му да започнат да се хранят и се върна в тоалетната.

Задържа вратата, за да излезе един възрастен човек, който мърмореше нещо за слабото осветление, после постави от външната страна табелка с надпис „ЗАТВОРЕНО ЗА РЕМОНТ — МОЛЯ, ИЗПОЛЗВАЙТЕ ТОАЛЕТНАТА В ЦЕНТРАЛНАТА СГРАДА“. Постави жълта лента за опасност върху писоарите, мина от кашон на кашон, сряза залепените капаци и изсипа съдържанието им. Във всеки имаше по четири петкилограмови блока промишлен сух лед — замразен въглероден двуокис, увит в пластмаса. Той сгъна кашоните, после методично сряза пластмасовите обвивки на сухия лед. Веднага започна да излиза газ, но Тревър покри блоковете със сгънатите кашони и топенето намаля. С облекчение установи, че под слабото осветление парата едва-едва се забелязва.

Погледна си часовника, отвори кутията с инструменти и развъртя винтовете на бравата отвътре, така че тя едва-едва се крепеше. Пусна инструментите в кутията, предпазливо отвори вратата и се върна на бара.

Гоайет почти беше приключил с обяда. Тревър седна и небрежно си поръча още една бира, като не изпускаше от поглед набелязаната си жертва. С гръмогласния си смях Гоайет представляваше всичко, което Тревър очакваше да представлява. Вулгарен, самовлюбен и нетърпимо арогантен, магнатът всъщност олицетворяваше подвижно психиатрично отделение за дълбока вътрешна несигурност. Тревър едва се пребори с изкушението да отиде и да забие ножчето за масло в ухото му.

Накрая Гоайет избута чинията си и се надигна от масата. Тревър веднага остави една банкнота за жената зад бара и забърза по коридора. Откачи надписа „ЗАТВОРЕНО“ от вратата, мушна се вътре и нахлузи гащеризона. Едва свари да сложи и шапката, преди Гоайет да влезе. Като го видя в работните дрехи, индустриалецът се намръщи и изсумтя:

— Защо е толкова тъмно? И каква е тази пара?

— Тръбите са протекли — отвърна Тревър. — А парата е от кондензацията. Мисля, че от теча са пострадали и някои крушки.

— Е, добре, оправете ги — рязко нареди Гоайет.

— Разбира се, сър. Веднага.

Тревър наблюдаваше Гоайет, който изгледа барикадираните писоари и се отправи към първата кабинка. Веднага щом вратата щракна, Тревър прекрачи и включи електрическата печка на най-силно. После махна картона от покритите кашони, разпръсна блокчетата сух лед в бързо затоплящото се помещение и въздухът се изпълни с пара.

Отиде до вратата, отвори кутията с инструменти, извади отвертката и един гумен триъгълник за подпиране на врати, завързан с шнур откъм тесния край. После доразви бравата и я хвърли в кутията.

Температурата се бе повишила от печката, а заедно с нея бяха нараснали и облаците въглероден двуокис. Тревър чу как Гоайет вдига ципа си и повика:

— Господин Гоайет?

— Да — отвърна той с досада. — Какво има?

— Стив Милър ви изпраща поздравите си.

Пристъпи до вратата, изгаси лампите и смачка ключа за осветлението с кутията за инструменти. Излезе, коленичи и измъкна шнура на гумената подложка в коридора. Затвори вратата, дръпна силно шнура и заклещи гумения триъгълник под нея.

Докато пак слагаше знака „ЗАТВОРЕНО“, чуваше как Гоайет ругае отвътре. С доволна усмивка Тревър взе кутията с инструменти и излезе през кухнята. След няколко минути вече беше извън територията на клуба.