Клайв Къслър - Арктическо течение

— А и имате двама капитани, които имат желание и готовност да го върнат — добави Стенсет, а Мърдок кимна в съгласие.

— Значи ще го направим по пиратски — усмихна се Камбъл. — Ще тръгнете към Анкоридж, а ние ще сме подводната ви опашка в случай, че възникнат неприятности. — Огледа тясното пространство на столовата. — Пък и истината е, че сме малко пренаселени.

— Ще вземем и двата екипажа, за да обслужват кораба — заяви Мърдок и добави: — Капитан Роман докладва, че на ледоразбивача има много свободни койки.

— Ние също с радост ще се качим на ледоразбивача — добави Пит. — Ал страда от клаустрофобия, а аз имам да прочета някои неща.

— При това положение планът ни е ясен — заяви Камбъл. — Ще прехвърля и половината от тюлените си за по-голяма сигурност и можем да потегляме.

Тримата капитани излязоха, за да подготвят екипажите си, а Пит и Джордино довършиха кафето си. Джордино се облегна в стола си и широко усмихнат погледна тавана.

— Изглеждаш адски доволен — отбеляза Пит.

— Не чу ли какво каза човекът? — отвърна Джордино. — Отиваме в Анкоридж. Анкоридж, Аляска — повтори с любов. — На юг от Полярния кръг. Струвало ли ти се е друго място толкова топло и примамливо?

Бомбардировачът „Стелт Б-2 Спирит“ вече беше във въздуха повече от пет часа. След като излетя от военновъздушната база Уайтман, щата Мисури, самолетът тръгна на запад. Изглеждаше като нормален тренировъчен полет. Но след осемстотин километра над Тихия океан черно-сивата машина, която приличаше на гигантски скат, обърна на североизток и полетя към крайбрежието на щата Вашингтон.

— АС-016 с координати нула-седем-осем градуса — каза командирът на мисията. — Съвсем навреме.

— Видях го — отвърна пилотът.

Даде газ на четирите турбореактивни двигателя, направи вираж, за да коригира курса, и полетя над малък бял обект. Доволен от положението си, пилотът намали оборотите, за да изравни скоростта си с водещия самолет.

На по-малко от половин километър по-напред и на триста метра по-надолу летеше „Боинг 777“ на Еър Канада, поел курс от Хонконг за Торонто. Пилотите на борда на пътническия самолет биха се задавили, ако знаеха, че бомбардировач за един милиард долара върви по следите им в канадското въздушно пространство.

Тъй като Б-2 беше почти невидим за радарите, екипажът му не би трябвало да се тревожи и да се крие в сянката на боинга, за да изпълни мисията си. Заради повишената бойна готовност от двете страни на границата обаче командирът не искаше да поема никакви рискове. Бомбардировачът проследи реактивния пътнически самолет над Ванкувър и през Британска Колумбия до Албърта. На осемдесет километра западно от Калгари канадският самолет коригира леко курса си в посока югоизток. Б-2 продължи в същата посока, после обърна рязко на североизток.

Целта му беше базата на Канадските военновъздушни сили в Колд Лейк, Албърта, една от двете канадски бази, в които домуваха изтребители F-18. Задачата беше да хвърли седем двеста и двайсет килограмови бомби, управлявани с лазер, с цел да се унищожат максимален брой изтребители с минимални загуби на човешки живот. Тъй като канадското правителство не отговори след предупреждението от двайсет и четири часа, президентът реши да намали наполовина препоръките на Пентагона за първи удар и да атакува една-единствена военна база.

— Осем минути до целта — каза командирът. — Започваме окончателното активиране на оръжията.

Но докато извършваше предварителната подготовка за зареждане на компютризираната ударна система, дойде внезапно съобщение.

— Дет-52, Дет-52, говори командването — прозвуча гласът на командващия щаба в Уайтман. — Заповядва ви се да преустановите мисията. Повтарям, преустановяваме мисията. Незабавно се отдалечете от обекта и потвърдете, че сте приели. Край.

Командирът на мисията потвърди, че е получил заповедта от последната минута, и веднага спря подготовката на бомбардировача за удар. Пилотът бавно промени курса и се насочи към Тихия океан, преди да поеме към базата.

— Началството този път едва не изпусна топката — каза след малко.

— Винаги така правят — въздъхна командирът с дълбоко облекчение. — Но за тази мисия… радвам се, че я отмениха.

Погледна канадските планини далече вляво и под тях и добави:

— Надявам се никой да не разбере, че беше на косъм.

Бил Стенсет се вслуша в плътния тътен на мощните газови турбини на ледоразбивача и кимна на кормчията на „Нарвал“ да потегля. Големият кораб започна бавно да си пробива път през леда, а Стенсет излезе на замръзналия мостик и даде приятелски сигнал на „Санта Фе“, която още стоеше сред леда наблизо. Изправеният до люка капитан Камбъл му отговори, после се прибра да даде нареждания подводницата да се отправи към дълбините.