Клайв Къслър - Арктическо течение

Куршумите се отплеснаха от дебелия махагонов плот на масата на сантиметри от главата на Пит, който блъсна масата още по-силно.

Ръбът на плота удари Зак в кръста и го запрати обратно в стола. Върху него се посипаха и стъклените плочки. Пит продължаваше да бута правоъгълния си таран, който понесе Зак заедно със стола. След около метър задните крака на стола задраха в неравна дъска, масата преобърна Зак и той се стовари с трясък на пода, като продължаваше да стреля.

Това обаче не спря Пит. Той подложи рамо под плота, опря крака в пода и блъсна с последните си сили. Масата се наклони и затисна краката на Зак. Пит почти я беше преобърнал, когато усети пареща болка в левия крак. Зак стреляше напосоки под масата и един куршум бе уцелил Пит в бедрото. Той бързо прехвърли тежестта си върху десния крак и пак забута…

Но закъсня с частица от секундата. Зак вече се беше надигнал и блъсна масата с всички сили.

Раненият Пит нямаше стабилна опора, така че бе запратен встрани към рафтовете за книги. Стъклата се пръснаха, а тежката маса се преобърна и се стовари върху Пит. От рафтовете западаха книги, натрошени дъски и стъкла.

Зак се изправи и насочи пистолета към масата, дишаше тежко. Колкото и да напрягаше слуха си, не чуваше нищо. Откъм затрупаното тяло на Пит не идваха нито стонове, нито други звуци. Когато очите му се приспособиха към мрака, Зак видя краката на Пит — стърчаха изпод масата и не помръдваха.

Клей Зак намери опипом тежкия корабен дневник, притисна го към гърдите си и излезе в мъждиво осветения коридор.

На горната палуба Джордино си имаше свои неприятности. След доста дълго бездействие забеляза трима нови стрелци, които се приближаваха по дефилето. Докато чакаше да му дойдат на мушка, откъм брега се чуха изстрели. Джордино нямаше представа кой и защо стреля, но забеляза, че изстрелите изобщо не разтревожиха тримата, които идваха към кораба. Остави ги да се приближат достатъчно, преди да стреля по първия, но той го видя и бързо залегна, така че куршумът изсвистя над него. След секунди тримата откриха прикриващ огън и започнаха да се приближават на прибежки. Джордино тичаше зад перилата на кораба, появяваше се и стреляше от различен ъгъл, после се скриваше. Успя да рани единия нападател, но другите двама вече бяха почти до кораба. Джордино изпразни последния от заредените мускети. Защо се бавеше Пит? Погълнат от собствената си стрелба, не бе обърнал внимание на изстрелите в кораба.

— Дърк, трябва да ми се презаредят мускетите — извика той надолу, докато ги пускаше в отвора, но не получи отговор. Грабна ловната пушка и приготви двата пистолета. Ако Пит не се появеше скоро, след няколко изстрела щеше да е безпомощен.

Висок мъж тихо прекрачи през мускетите и погледна нагоре. Джордино стоеше на три метра над него, погледът му бе прикован в перилото. И да беше погледнал надолу, едва ли би забелязал Зак, който го наблюдаваше от слабо осветения коридор. Зак за миг си помисли дали да не остави на охранителите си да довършат работата, но реши, че ще е по-разумно самият той да убие Джордино. Премести корабния дневник в лявата си ръка, стъпи по-стабилно и насочи автоматичния си пистолет към Джордино.

Не чу стъпките зад себе си. Потрепна обаче, когато в коридора изведнъж отекна силен вик тъкмо когато се готвеше да натисне спусъка.

— Ал!

— Зареждай по-бързо — отвърна Джордино, без да се обръща. — Идат!

Зак се обърна изумено. Под фенера със свещта, на шест метра от него, като олицетворение на смъртта, стоеше Дърк Пит. Лицето му представляваше кървава маска от порязванията от стъклата, а на челото му лилавееше грозна цицина. Десният му ръкав беше мокър и червен, също като левия крак. По коридора след него беше останала кървава следа. Нямаше оръжие. Беше стиснал зъби от болка, но гледаше Зак самоуверено и предизвикателно.

— Ти си следващият — изръмжа Зак и отново вдигна пистолета към Джордино. Някакъв неясен проблясък го стресна. Обърна се към Пит и видя, че е хвърлил по него фенера със свещта. „Слаба работа“, помисли си, като видя, че фенерът пада далече от него, и се изсмя, когато се пръсна на пода.

Само че хвърлянето не беше слабо. Фенерът удари палубата точно където Пит искаше — на сантиметри от бурето с черен барут, с който презареждаха мускетите. Посипана с разпилян барут, палубата представляваше ад, готов да се разрази. Счупеният фенер веднага го подпали и в краката на Зак светнаха искри. Убиецът инстинктивно се сви и се отдръпна, без да знае, че се приближава към бурето с барут още повече. След миг бурето избухна с оглушителен взрив.