Клайв Къслър - Арктическо течение

Камбъл се намръщи.

— Капитан Стенсет, ние сме пратени тук с изрични указания за издирване и оказване на помощ. Заповедта ми е недвусмислена. Не мога да влизам в конфликт е канадските въоръжени сили при никакви обстоятелства. Всяко отклонение от този курс трябва да се съгласува с началството, а за да получим отговор, ще ни трябват поне двайсет и четири часа.

Пое дъх, после погледна Стенсет дяволито и продължи:

— От друга страна, щом твърдите, че двама от нашите хора се нуждаят от помощ, мой дълг е да наредя операция за издирването и спасението им.

— Ясно, сър — отвърна Стенсет, който веднага схвана мисълта му. — Допускам, че двама души от екипажа на „Нарвал“ са или на борда на ледоразбивача, откъдето трябва да бъдат взети, или на сушата без достатъчно храна, облекло и подслон. Тоест се нуждаят от помощта ни.

— Капитан Стенсет, нямам представа кои са хората на ледоразбивача, но определено не приличат на канадски военни, нито действат като тях. Ще отидем да приберем момчетата ви от НАМПД. А ако ония скапаняци решат да се бъркат в спасителната ни операция, уверявам ви, че много ще съжаляват.

Нищо не можеше да се възрази срещу логиката на Рик Роман. Макар да бяха изтощени след затворничеството си на шлепа, хората му знаеха, че трябва да се погрижат за несвършената си работа. Когато се разбра, че се събира група военноморски тюлени, които да търсят Пит и Джордино, Роман се обърна към капитана на „Санта Фе“ с молба да участва. Камбъл знаеше, че хората в екипа му са недостатъчно, така че се съгласи. Плюс това разреши на Роман да оглави екипа, който да се качи на ледоразбивача и да го претърси.

След горещия душ, със сухи дрехи и след две обилни угощения в офицерската столова Роман отново се почувства човек. Сега, облечен в бял арктически щурмови костюм, той застана в моряшката столова, огледа хората си и командосите тюлени и попита Бохоркес:

— Мислил ли си, че някога ще тръгнеш на акция от борда на ядрена подводница?

— Не, сър. Винаги съм бил и ще си остана земно животно. Макар че след като опитах храната, която им сервират тук, взех да преосмислям избора си къде да служа.

Над тях, в командното помещение, капитан Камбъл насочваше „Санта Фе“ към крайбрежния лед. Беше забелязал наблизо голямо възвишение, зад което би могъл донякъде да се прикрие от ледоразбивача.

Изключително предпазливо „Санта Фе“ едва-едва показа корпуса си над леда. Хората на Роман и двама от тюлените бързо излязоха на леда, а подводницата се потопи и изчезна в дълбините като фантом.

Групата бързо се раздели: двамата тюлени тръгнаха да проучат „Блъдхаунд“, а Роман и хората му тръгнаха към ледоразбивача. С белите си костюми се сливаха идеално с леда.

Дежурният на мостика на „Оток“ извика:

— Сър, вляво от нас нещо разбива леда!

Отегченият капитан бавно се изправи и отиде до левия люк. И видя как огромен блок лед се издига и се посипва на парченца и как на повърхността се показват две тръби на сиви петна. След секунда се появи и стометровият корпус на „Санта Фе“.

Военната подводница от клас „688-1 Лос Анджелис“ — „Санта Фе“ беше специално пригодена за работа в арктически условия и с подсиления си корпус можеше с лекота да пробие лед с дебелина един метър. Издигна се на петдесет метра от „Оток“ като огромен черен стоманен кит.

Капитанът на „Оток“ гледаше втрещено как от нея изскача дълга върволица въоръжени мъже в бяло. Не беше голямо утешение, че се отправят към брега, а не към кораба му.

— Вдигнете стълбите — изкрещя той, после се обърна към радиста: — Предупреди веднага хората от охраната, които все още са на борда.

Беше обаче твърде късно. След секунди вратата на мостика се отметна и нахълтаха трима души в бяло. Първият навря дулото на автомата си в ребрата на капитана. Стреснат и изненадващо покорен, той вдигна ръце, взря се в кафявите очи на високия човек с оръжието и изпелтечи:

— Откъде… откъде дойдохте?

Рик Роман се усмихна ледено.

— От фризера, който си мислехте, че сте пратили на дъното.

Примигващият фенер осветяваше голяма подвързана с кожа книга на масата пред Зак. До нея беше струпана купчинка стъклени плочки с големината на пощенски картички. На няколко сантиметра от дясната му ръка беше глокът му.

— Наистина чудесен кораб — каза Зак. — С много богат архив.

— „Еребус“ вероятно е първият кораб, минал през Северозападния проход, Клей — отвърна Пит.