Клайв Къслър - Арктическо течение

Въпреки превъзхождащата си огнева мощ Зак и хората му много трудно успяваха да вземат врага на мушка, защото трябваше да се изкачват по корпуса и съответно да се хващат за перилата и да се прикриват зад страничните дъски, когато се опитваха да се прицелят, а Пит и Джордино лесно отгатваха ходовете им. Зак се промъкна покрай двамата си стрелци, без да подава глава над перилото, и им прошепна между залповете:

— След следващия изстрел стреляйте едновременно. И дълго.

Двамата кимнаха и приведени зачакаха следващия залп на мускетите.

Беше ред на Пит да стреля и той подготви на най-горното стъпало един пистолет кремъклия и два мускета. Вдигна единия мускет и се вгледа през пушека, останал от последните изстрели на Джордино. Горната част на една черна качулка се мярна за миг зад перилото и той бързо се прицели. Изчака да се появи и глава, но стрелецът не пожела да се покаже. Като реши да провери доколко перилото може да задържи куршума, Пит снижи прицела си с трийсет сантиметра и дръпна спусъка.

Куршумът проби старите дъски и се заби в прасеца на свития зад тях стрелец. Тялото му обаче вече реагираше на изстрела на мускета и той се изправи, за да стреля. На три метра от него вторият стрелец направи същото.

През черния пушек Пит видя как и двамата се надигат и моментално се сви в отвора за стълбището. Докато го правеше обаче, инстинктът му надделя и той сграбчи пистолета от стъпалото. Тялото му бе скрито под равнището на палубата, но ръката му с пистолета се вдигна нагоре. Беше по-близо до втория стрелец, затова извъртя цевта към главата му, натисна спусъка и бързо клекна.

Обърна се към Джордино, който вече беше готов да заеме мястото му с два пистолета и една ловджийска пушка, и каза:

— Мисля, че ударих единия.

— Обаче и той те е ударил — беше отговорът на Джордино.

Пит погледна дясната си ръка. Ръкавът му под лакътя беше в кръв. Пит размърда ръката си, усети болката чак сега и заяви:

— Не е уцелил костта обаче. Мога да я движа.

Смъкна вълнената си куртка, а Джордино сряза ръкава на пуловера му. В месестата част на ръката над китката се виждаха две грозни дупки, някак си пропуснали нервите и костта. Джордино бързо отряза ивица от пуловера на Пит и превърза раната, после му помогна да облече куртката.

— Ще ти презаредя — каза Пит, лицето му беше пребледняло. Изскърца със зъби и изгледа настоятелно Джордино. — Иди да ги довършиш.

Щом двамата му стрелци се изправиха и откриха огън, Зак се прехвърли през перилото и изтича към предната мачта. Обърна се, но нямаше как да се прицели добре към отвора за стълбата, тъй като му пречеше висока купчина лед.

Помисли си, че ситуацията е направо абсурдна — да ги задържат хора с въоръжение отпреди век и половина. Все пак трябваше да уважава съобразителността им — качество, което определено отсъстваше у собствените му гардове. Огледа се за друг пункт, от който да открие огън, и след като не откри такъв, потърси път към вътрешността на кораба. Видя един капак, но той беше затрупан от почти половин метър лед. Вдигна глава и забеляза, че предната мачта е наклонена под странен ъгъл — една рея се беше заклещила между нея и склона и я подпираше отдясно. От натиска тежката мачта беше пробила палубата и около основата й имаше половинметров процеп.

Ако Зак беше наблюдавал престрелката, щеше да стане свидетел на смъртта на втория си стрелец и да премисли следващия си ход. Но той вече планираше три хода напред. Прибра глока в джоба си и се спусна през процепа в чернотата отдолу.

Джордино предпазливо надникна и огледа палубата. Беше тихо и нямаше никакво движение. После чу вик, отблизо, но не от кораба. Стиснал ловната пушка, той внимателно изпълзя до страничното перило и надникна надолу.

Два трупа лежаха по гръб на леда. Наемникът Уайт, първата жертва, лежеше в локва кръв, с все още отворени очи. До него беше вторият стрелец с дупка в челото, направена от куршума на Пит. Джордино забеляза и трети човек, който куцукаше към брега и викаше за помощ.

Чу зад гърба си шум, обърна се и видя Пит, който се измъкваше на палубата с пистолет в лявата ръка и преметнат през рамо мускет.

— Успяхме ли да ги разкараме? — попита Пит.

— Благодарение на отличните ти снайперистки умения — отвърна Джордино и посочи двамата убити стрелци. — Според мен заслужаваш награда за точната си стрелба днес.

Пит огледа труповете без особено съжаление. Макар да не изпитваше радост от убиването, не съжаляваше наемните убийци, да не говорим, че точно тези бяха участвали в потопяването на „Нарвал“.