— Мисля, че можем да минем от ей там — посочи Пит и с мъка се изправи.
Джордино кимна, надигна се и пристъпи към склона. Пит обаче не тръгна. Беше се загледал в скалната плоча и търкаше повърхността й с ръка.
— Сега едва ли е моментът да се мотаем и да се възхищаваме на скалите — подхвърли Джордино.
— Това не е скала — тихо отвърни Пит. — Това е кормилен механизъм.
Джордино го изгледа, както се гледа луд, после проследи погледа му. Над тях се извисяваха тъмни скали, погребани под тънък слой лед… Джордино изведнъж зяпна. Това изобщо не бяха скали.
Над тях, загнезден в леда, се издигаше черният корпус на кораб от XIX век.
„Еребус“ стоеше като забравена реликва от отдавна отминала епоха. Скован в леда, който го бе отделил от повредения му побратим, „Еребус“ бе изтласкан на брега от исполинската сила на зимното ледено море, сковало пролива Виктория преди сто и шейсет години.
Ледът беше обвил корпуса и бе прилепил лявата страна на кораба към стръмния склон. Трите килнати мачти, също целите в лед, се бяха сраснали с околните скали. Дясната страна и палубата обаче бяха с удивително малко лед, както установиха Пит и Джордино, когато минаха по дерето и се прекачиха през страничното перило. Просто не можеха да повярват, че са на палубата на водещия кораб от експедицията на Франклин.
— Ако човек разтопи леда, може направо да се качи на него и да се върне в Англия — подхвърли Джордино.
— Но ако на борда има някакъв рутений, по пътя аз бих се отбил до Потомак — добави Пит.
— Самият аз ще се задоволя с няколко одеяла и глътка ром.
И двамата трепереха от студ. Пит отиде до стълбата зад централния капак и издърпа ронещия се брезент.
— Имаш ли някаква светлина? — попита, докато се взираше в тъмната вътрешност.
Джордино извади запалката си „Зипо“ и му я подхвърли.
— Ще си я поискам бързо обаче, ако намерим някоя кубинска пура.
Пит се спусна по стръмните стъпала и щракна запалката. Видя два заковани за стената фенера със свещи и ги запали. Оранжевите им пламъчета осветиха облицован с дърво коридор. Джордино се огледа, видя на един пирон лампа с китова мас и така се сдобиха с преносимо осветление.
Тръгнаха по коридора. Лампата осветяваше следи от сцени на убийства и жестокост. За разлика от „Терор“, който изглеждаше подреден, в „Еребус“ цареше хаос. Щайги, смет и изхвърлени вещи задръстваха коридора. И навсякъде имаше трупове.
По пътя към кубрика се натъкнаха на двама голи до кръста замръзнали мъже. Черепът на единия беше смазан, очевидно с буцата въглища, която лежеше до него. От гърдите на другия стърчеше дръжката на голям кухненски нож. Труповете бяха толкова запазени, че Пит би могъл дори да определи какъв цвят са били очите им.
В кубрика откриха още трупове в подобно състояние. Пит забеляза измъчения вид на всички мъртъвци. Изглеждаха така, като че ли са загинали от нещо много по-ужасно от природните стихии.
Спуснаха се на най-долната палуба и за малко престанаха да мислят за рутения, когато стигнаха склада с облекло. По рафтовете с връхни дрехи за екипажа имаше ботуши, куртки, шапки и дебели чорапи. След като откриха и два офицерски шинела, които горе-долу им ставаха, двамата се омотаха в дрехи, към които добавиха дебели кожени шапки и ръкавици с един пръст. Когато накрая почувстваха нещо донякъде сходно със затопляне, продължиха обиколката си.
Както и по-горните, и най-долната палуба беше в безпорядък. На големи купчини бяха струпани празни бурета, сандъци и щайги, които свидетелстваха за големите запаси на кораба. Влязоха в помещението за напитките, където бяха държали и оръжията. Макар един ред мускети да стоеше недокоснат, останалата част от склада беше разбъркана, с разцепени бурета от ром и бренди, пръснати по пода заедно с тенекиени чаши. Придвижиха се към големите отделения за въглища. Те бяха празни, но Пит забеляза сребрист прах и самородни късчета в един ъгъл. Вдигна едно и прецени, че е прекалено тежко за въглища. Джордино забеляза един чувал от зебло, подритна го, после го разгъна и прочете на едната му страна „БУШВЕЛД, ЮЖНА АФРИКА“.
— Държали са го тук, но явно са го продали всичкия на Инуитите — каза Пит и захвърли парченцето.
— Тогава ни остава да открием корабния дневник, за да разберем източника му — прецени Джордино.
Някъде отвън се чу вик.
— Изглежда, приятелите ни приближават — каза Джордино. — По-добре да тръгваме. — Пристъпи към стълбите, но забеляза, че Пит не го последва, и попита:
Читать дальше