Клайв Къслър - Арктическо течение

— Има още обаче — отбеляза той. — Скоро ще се появят и те.

— И аз мислех същото — съгласи се Джордино. Спря поглед на окървавения ръкав на Пит и погледна разтревожено приятеля си. — Не ми се иска да оставя костите си в тая стара черупка, честно.

— Мислиш ли, че ще сме по-добре в клисурата?

— Да. Смятам, че е време да се махаме от тук. Те могат да изчакат вечерта и с по-големия си брой да ни победят или — още по-лошо — да подпалят нашата кибритена кутийка. Пък и не можем да издържим дълго с тия старовремски пушки. Те обаче вече ще са по-внимателни и предпазливи и това ще ни даде нужното време да се изкачим по хълма. Можем да вземем достатъчно муниции, за да ги спрем, ако решат да ни следват прекалено отблизо. Но да се надяваме, че ще се откажат от преследването и ще ни оставят да умрем от студ сами — добави навъсено.

— Ще ни трябва обаче още нещо — каза Пит.

— Не мога да повярвам, че още не сме го открили — захили се Джордино. — Ключът към цялата мистерия. Корабният дневник.

Пит кимна. Надяваше се, че дневникът се е запазил и че съдържанието му ще оправдае направените досега жертви.

— Ти си почини, аз ще го открия. — Джордино се изправи и пристъпи към стълбите.

— Не, аз ще отида — спря го Пит и кимна към ранената си ръка. — В моето положение ще ми е трудно да се прицелвам, ако дойдат. — Смъкна мускета от рамото си и заедно с пистолета го подаде на Джордино. — Вземи. И стреляй на месо.

После се обърна и слезе по стълбите. Малко му се виеше свят от загубата на кръв. Тръгна към кърмата и офицерските каюти. Светлината на фенерите зад него постепенно помръкна и той се изруга наум, че е забравил да вземе лампата с китова мас. Тъкмо смяташе да тръгне назад, когато забеляза в мрака напред слаба светлинка. Откъде се беше взела? Освен свещите в двата фенера и лампата с Джордино не бяха палили нищо друго.

Предпазливо се приближи до големия салон и надникна. Трепкащата светлина на свещ хвърляше дълги сенки по стените.

Клей Зак, който бе седнал на голямата маса в центъра на салона, вдигна глава и се усмихна злобно. Зъбите му блеснаха.

— Заповядайте, господин Пит. Очаквах ви.

На десетина метра от края на леда един тюлен си играеше в тъмнозелената вода и търсеше някоя заблудила се треска. Забеляза някакъв черен предмет да стърчи от водата и доплува при него да го проучи. Опря мустакатата си муцуна до студения метал, но като не забеляза признаци за възможна храна, се обърна и се отдалечи.

На двайсет метра под водата капитан Бари Камбъл се усмихна на увеличената муцуна на тюлена, после насочи перископа към ледоразбивача с червен корпус на четиристотин метра от подводницата и го огледа внимателно. Отдръпна се от окуляра и махна на Бил Стенсет, който стоеше наблизо в претъпканото командно помещение на „Санта Фе“.

Стенсет веднага бе харесал енергичния капитан. Русокос и брадат, с весели очи и винаги готов да се засмее, Камбъл му приличаше на млад Дядо Коледа, преди да е пуснал коремче и да е побелял. Камбъл действаше съсредоточено и целенасочено. Изобщо не се поколеба, когато Стенсет го помоли да проведе електронно издирване на Пит и Джордино и изчезналата „Блъдхаунд“. Насочи бойната подводница на юг и задейства всичките й сонари. А щом забелязаха ледоразбивача, нареди да потопят подводницата, за да остане незабелязана.

Стенсет дойде при перископа и погледна през втория окуляр. Кристално ясният образ на червения ледоразбивач се появи в лещите. Стенсет огледа повредения му нос и дори малко се учуди, че повредата от сблъскването с „Нарвал“ не е по-сериозна.

— Да, това е корабът, който ни блъсна — потвърди той и се взря в човека в черно, който вървеше към кораба. Проследи пътя му и видя на брега още няколко души.

— На брега има още хора — каза Стенсет. — И според мен са въоръжени.

— Виждам ги — отвърна Камбъл — Извъртете перископа на деветдесет градуса във ваше дясно, ако обичате.

Стенсет завъртя перископа и след секунди видя разфокусиран яркожълт предмет. Изчисти образа и преглътна — усещаше в гърлото си буца. Беше „Блъдхаунд“, забита в леда и с отворен горен капак.

— Това е нашата подводница! Пит и Джордино сигурно са слезли на сушата — възкликна той разтревожено. Отлепи очи от окуляра и се обърна към Камбъл. — Капитане, тези хора потопиха моя кораб и се опитаха да избият екипажа на „Полярна зора“. Сто на сто ще убият и Пит и Джордино, ако вече не са ги убили. Моля ви да им помогнете.