Клайв Къслър - Арктическо течение

— Между другото благодаря, че ни изпратихте „Санта Фе“ — каза Пит. — Благодарение на Камбъл отървахме кожата.

— Ние самите имахме късмет, че те се оказаха в Северна Арктика и успяха да стигнат бързо при вас. Президентът обаче е наясно, че екипажът на „Полярна зора“ щеше да е загубен, ако вие не се бяхте появили там.

— Благодарността за спасяването на екипажа на „Полярна зора“ дължите на Стенсет и Далгрен.

— По-важното е, че успяхте да спрете безобразията на ледоразбивача. Да не ви разправям колко близо бяхме стигнали до открито стълкновение! Президентът ви е много признателен, че предотвратихте сериозна криза.

— Най-малкото, което би могъл да направи, е да ни намери нов кораб на мястото на „Нарвал“ — подметна Джордино.

Вицепрезидентът само изхъмка. Вече наближаваха летището.

— А какви са отзивите в печата? — попита Пит.

— Каквито очаквахме. Канадските медии са пощурели. Самите те вече са започнали да пекат на шиш министър-председателя заради погрешните му обвинения относно арктическите произшествия. Той и партията му ще трябва да понесат последствията и да оттеглят предишните си обвинения към нас.

— Надявам се, че всичко това ще се отрази сериозно и върху Мичъл Гоайет — намеси се Джордино.

— Уви, за него вече е късно — отвърна Сандекър.

— Късно? — Джордино вдигна вежди.

— Вчера откриха Гоайет мъртъв във Ванкувър. Явно е умрял при мистериозни обстоятелства.

— Справедливостта е възтържествувала — промърмори Пит.

— ЦРУ се е задействало толкова бързо? — попита Джордино.

Сандекър го изгледа хладно.

— Ние нямаме нищо общо. — После се обърна към Пит: — Открихте ли рутения?

Пит поклати глава.

— Дневникът на „Еребус“ е тук, у Ал. Рутеният на Франклин наистина е съществувал, но е добит от размяна с китоловен кораб от Южна Африка. Арктика няма находище на рутений, а южноафриканската мина е изчерпана отдавна.

Настъпи продължително мълчание.

— Е, тогава трябва да намерим друг начин — реши накрая Сандекър. — Добре е, че поне сте открили Франклин и сте сложили край на една мистерия от сто и шейсет години.

— Дано накрая се прибере у дома — тържествено каза Пит, загледан в далечните върхове на планините Чугач, докато линкълнът се доближаваше до вицепрезидентския самолет.

Смъртта на Мичъл Гоайет не ограничи особено медийната буря, развихрила се около империята му. Няколко журналисти, занимаващи се с въпросите на околната среда, вече бяха открили мащабите на изхвърлянето на въглероден двуокис, свързано с пречистващия завод в Китимат, и едва разминалото се произшествие с пътническия кораб от Аляска. Предприятието се напълни с изпратени от канадското министерство на околната среда инспектори. Те спряха работата му и отстраниха работниците, докато се изготвяше обвинителният акт срещу „Тера Грийн“. Макар това да отне няколко седмици, танкерът, отговорен за изхвърлянето на въглеродния двуокис, в края на краищата бе открит в доковете на една сингапурска корабостроителница.

Незаконната дейност на магната се превърна във водеща новина и в канадските, и в американските вестници. Не след дълго излязоха на бял свят и полицейските разследвания от годините, през които Гоайет беше вършил незаконни операции с правата върху добив на петрол, природен газ и минерали. Въпреки имунитета, който си бе извоювал министърът на ресурсите Джеймсън, започнаха да се появяват все повече злепоставящи подробности около министерството. Разкриха се незаконни действия, в които бе замесен министър-председателят, и данни за подкупите, изплащани от Гоайет за разширение на пречиствателните предприятия за въглерод. Данните за прехвърлени парични средства хвърлиха светлина и върху редица задкулисни споразумения между Гоайет и министър-председателя Барет за използване на природните богатства на страната.

Водачите на опозицията бързо предприеха нови разследвания и започнаха истинска война на вещици срещу премиера. Криминалните обвинения се стовариха върху и без това злепоставения заради фалшивите си обвинения във връзка с инцидентите в Арктика Барет като огромен товар. Изоставен от всичките си поддръжници, той, заедно с голяма част от кабинета си, подаде оставка. Беше станал обект на обществено презрение и му предстоеше да се бори с всякакви обвинения в продължение на години, докато накрая, със съсипана репутация, не бъде забравен.

Подобен нерадостен край доживя и обединението на Гоайет „Тера Грийн“. Разследващата комисия успя да вникне в стратегията му за доминация над арктическите резерви чрез изтласкване на американското присъствие, монопол върху местния транспорт и постигане на пълен контрол посредством подкупи. Засипана от глоби за корупция и наказания от органите за опазване на природната среда, частната компания постепенно се оказа в ръцете на съдия-изпълнителите. Някои от притежанията й, като танкера за втечнен природен газ, клуба „Виктория“ и личната яхта на Гоайет, отидоха на разпродажба. Повечето енергийни мощности и малкият флот транспортни съдове станаха собственост на правителството, което ги присъедини към други, по-едри отрасли. Един ледоразбивач и флотът от шлепове бяха предоставени на неправителствена обществена кухня срещу символичния наем от един долар годишно и се използваха за превоз на жито от излишъците на провинцията Манитоба към гладуващите области на Източна Африка.