Клайв Къслър - Арктическо течение

Инстинктът му, по изключение, се беше оказал погрешен и това го изпълваше със съмнения. Може би просто вече беше в играта от прекалено дълго. Може би беше дошъл моментът нещата да се поемат от по-млади ръце. Като че ли най-добре би било да се върне в Хавай заедно с Лорън и да прекарва времето си в подводен риболов.

На вратата се почука и в кабинета му нахлуха Джордино, Гън и Далгрен и се настаниха като у дома си. Личеше си, че крият усмивките си, а и всеки криеше по нещо зад гърба си.

— Е, и това ако не са тримата влъхви! — възкликна Пит.

— Можеш ли да ни отделиш минутка? — започна Гън. — Искаме да споделим нещо с тебе.

— Моето време е и ваше. — Пит седна на масата, изгледа ги с подозрение и попита: — Какво сте донесли, та толкова го криете?

Далгрен показа сложени една в друга пластмасови чаши.

— Мислехме да пийнем.

Джордино измъкна иззад гърба си бутилка шампанско.

— Понеже съм жаден.

— Никой ли не ви е казвал за правилата по отношение на алкохола във федералните сгради? — Пит ги изгледа строго.

— Май никой — отвърна Джордино. — Ти чувал ли си нещо за това, Джак?

Далгрен се опита да изглежда тъп и тръсна глава.

— Добре де, какво сте намислили? — попита накрая Пит.

— Всъщност всичко се дължи на Джак — каза Гън. — Той спаси положението.

— Искаш да кажеш, че ти е спасил задника — захили се Джордино, махна фолиото от гърлото на бутилката, гръмна я и наля на всички.

— Всичко опира до скалата — опита се да обясни Гън.

— До скалата? — повтори Пит с растящо подозрение.

— Една от пробите от термичния отвор, който открихме близо до Аляска — каза Джордино. — Преди оная история с канадския леден лагер. Прибрахме всички проби в една торба, която Руди трябваше да донесе тук за подробен анализ. Той обаче я забрави на „Нарвал“, когато си тръгна от Туктояктук.

— Спомням си я тази торба. — Пит присви очи. — Всеки път се спъвах в нея, когато излизах на мостика.

— И аз — промърмори Далгрен.

— Тя не си ли остана на мостика? — попита Пит.

— Остана си и все още си е там — обясни Джордино. — На дъното на пролива Виктория заедно с „Нарвал“.

— Ами тогава за какво е шампанското?

— Нашият приятел Джак открил един камък в джоба си, когато се прибрал вкъщи — каза Гън.

— Всъщност не съм клептоман, честна дума — захили се Далгрен. — И аз се препъвах в тая торба и стана така, че вдигнах едно от камъчетата и го сложих в джоба си. Изобщо го бях забравил и се сетих едва когато сменях дрехите си на „Санта Фе“. Реших, че е по-добре да го запазя.

— Много мъдро решение — похвали го Гън.

— Занесох го миналата седмица в лабораторията да го проучат и тази сутрин ми дадоха резултатите.

Гън извади камъка и го плъзна по масата към Пит.

Той го вдигна и го огледа. Беше тежък и матово сребрист. Сърцето му заби по-бързо, когато си спомни за подобните белези при рудата, която му бе дал старият геолог от миньорската кооперация.

— Не ми прилича на злато — каза той на тримата, за да види как ще реагират.

Те се спогледаха и се захилиха, а после Джордино каза:

— А не ти ли идва наум, че може да е рутений?

Пит се обърна към Гън и попита тихо:

— Вярно ли е?

Гън кимна.

— От най-чиста проба.

— Има ли как да разберем дали е в достатъчно количество?

— Изтеглихме резултатите от сензора на „Блъдхаунд“ и ги прегледахме. Макар че не е настроена да засича рутений, апаратурата все пак разпознава минералите от групата на платината. Според „Блъдхаунд“ в термалния отвор има повече платина и деривати на платината, отколкото е златото във Форт Нокс. А сродната с платината руда около отвора е рутений.

Пит не вярваше на ушите си. Чувстваше се така, все едно са му били инжекция адреналин. Настроението му изведнъж се подобри, интелигентните му зелени очи възвърнаха блясъка си.

— Поздравления, шефе — каза Гън. — Вече си имаш собствена мина за рутений на триста метра под повърхността на морето.

Пит се усмихна щастливо й грабна една от чашите.

— Е, за това вече ще пия.

След като се чукнаха и пиха, Далгрен погледна чашата си и заяви с провлачения си тексаски изговор:

— А бе да ви кажа, това е почти толкова добро, колкото „Лоун Стар“.

След десет месеца

Беше рядко безоблачен ден в Китимат. Водата бе лазурносиня, а въздухът имаше вкуса на чист кислород. На територията на бившия завод на „Тера Грийн“ се беше събрала малка група висши служители и журналисти, които се готвеха за церемония с прерязване на лента. Един човек с лице на херувим и бежов костюм, новият министър на природните ресурси, се изправи на подиума пред насядалите хора.