Клайв Къслър - Арктическо течение

Мърдок кимна и скри усмивката си. Добре знаеше, че канадските условия ще се посрещнат във Вашингтон с крайно неудоволствие.

Когато Пит слезе от пътническия самолет в Калгари, новината за пленяването на „Полярна зора“ вече беше по всички медии. Около телевизорите на летището се трупаха тълпи пътници. Един канадски политически коментатор тъкмо призоваваше за спиране на целия износ на петрол, газ и водноелектрическа енергия за САЩ, докато Щатите не приемат, че законният собственик на Северозападния проход е именно Канада. Пит намери един тих ъгъл и набра директния телефон на кабинета на вицепрезидента. Секретарката го свърза веднага и деловият и малко раздразнен глас на Джеймс Сандекър прозвуча в слушалката:

— Говори бързо, Дърк. Затънал съм до гуша с тая канадска история.

— Току-що научих новината тук, в Калгари — отвърна Пит.

— Това е доста далече. Какво правиш в Калгари?

— Изчаквам първо полета си до Йелоунайф, откъдето ще взема местен вътрешен самолет до Туктояктук. „Нарвал“ е закотвен в пристанището там, откакто прибра оцелелите от канадската ледена лаборатория.

— От там започна цялата бъркотия. Бих искал да хвана за гушата истинския виновник за разбиването на лагера. Междувременно ти побързай да изкараш кораба от канадски води и се връщай във Вашингтон.

— Руди в момента пътува към Вашингтон с указания да спре всички проекти за проучвания на агенцията около Канада и да изкара всичките ни плавателни съдове в неутрални води. А аз имам една специална задача тук, трябва лично да спра нещо.

— Това свързано ли е с научния проблем, който е влязъл под кожата на жена ти и с който тя ме преследва?

„Браво на Лорън — помисли Пит. — Вече е подгонила стареца“.

— Да, наистина. Трябва да открием източника на рудата, адмирале.

Последва мълчание. Пит чу шумолене на някакви книжа.

— Лорън е голям майстор на политическите доклади — изсумтя накрая Сандекър. — Бих я взел с удоволствие в своя екип, когато й омръзне в Конгреса.

— Не съм сигурен, че избирателите й ще я пуснат.

— Този рутений… това сериозно ли е?

— Да, всичко е напълно доказано. Пък и някой друг е тръгнал по следите му, което доказва колко е важен.

— Ако превърнем изкуствената фотосинтеза в реалност, той ще се окаже безценен. Не ми се обяснява колко зле е икономиката ни заради енергийната криза. Указът на президента за въглерода ни поставя в още по-тежко положение. Ако не намерим някакъв изход, ни чака истинска катастрофа.

— Да, този минерал може да се окаже единственото ни спасение — съгласи се Пит.

— Лорън твърди, че е възможно находището му да е свързано по някакъв начин с изчезналата експедиция на Франклин.

— Има някои сериозни основания за това. Изглежда, този източник може да стане изключително важен за първоначалното снабдяване с рутений.

— И искаш да организираш издирване?

— Да.

— Това е най-неподходящият момент, Дърк.

— Няма как. Въпросът е прекалено важен, за да си позволим да го пропуснем. Бих искал да знам каква е тази история с „Полярна зора“.

— Линията, по която говориш, безопасна ли е?

— Не.

Сандекър се поколеба.

— Кокошките, изглежда, искат да снесат яйца, но петелът още обикаля курника.

— След колко време е закуската?

— Скоро, много скоро.

Сандекър често говореше за генералите от Пентагона като за кокошки заради кокардите с орел на фуражките им. Посланието му беше ясно. Секретарят по отбраната настоява за военен отговор, но президентът още не е взел решение. Нещата обаче съвсем скоро ще се изяснят.

— Исканията на Канада се разглеждат сериозно — продължи Сандекър. — Трябва да прибереш кораба си и да се измъкнеш през Аляска… ако канадците те пуснат да излезеш от пристанището. Не ги дразни, Дърк. Изобщо не мога да ти помогна в канадски води. Всичко това най-вероятно ще отшуми до няколко седмици и тогава ще можеш спокойно да продължиш търсенията си.

Няколкото седмици обаче можеха лесно да се превърнат в месеци и летният сезон в Арктика да се изтърве. А ако се случеше и някое преждевременно застудяване, търсенията около остров Кинг Уилям също щяха да се отложат до пролетта.

— Имаш право, адмирале. Ще освободя „Нарвал“ и ще отплавам с него в по-безопасни води.

— Точно така, Дърк. И недей да се бавиш.

Дърк обаче нямаше никакво намерение да отплава с „Нарвал“ към Аляска. Дори телефонният им разговор да бе подслушан, той беше казал каквото трябва. Пък и не беше заблудил Сандекър. Ако се изведеше по-нататък в Прохода, „Нарвал“ наистина щеше да се окаже в по-спокойни води, отколкото в Бофортово море.