Клайв Къслър - Арктическо течение

Мисията им бе започнала съвсем безобидно преди няколко месеца, когато им предложиха да съставят сеизмологична карта на периферния лед по протежение на Северозападния проход. Това обаче беше преди произшествието с „Атланта“ и Лаборатория 7 за проучване на ледовете. Президентът, който не искаше да налива масло в огъня на канадското възмущение, първоначално отмени пътуването, но секретарят по отбраната все пак го склони да разреши мисията, като се позова на подразбиращото се досега одобрение на проекта от страна на канадците. Без друго били минали години, твърдеше секретарят, откакто САЩ били предизвиквали Канада за каквото и да било във вътрешните й води.

— Небето е чисто, радарният монитор е празен, вълнението е метър, до метър и четвърт — доложи старшият офицер на „Полярна зора“, сух като чироз афроамериканец, казваше се Уилкс. — Прекрасни условия.

— Да се надяваме да се задържат така и през следващите шест дни — отвърна Мърдок. Забеляза, че нещо в небето отдясно проблесна, и добави: — Нашите придружители от горния етаж още ли ни следват?

— Мисля, че ще ни държат под око поне през първите стотина километра в канадски води — отвърна Уилкс. Говореха за флотския разузнавателен Самолет Орион Р-3, който се рееше над тях. — След това ще правим всичко изцяло на своя глава.

Всъщност никой не очакваше канадците да им се противопоставят, но офицерите и екипажът бяха напълно в течение на разгорещените обвинения, които Отава бълваше през последните две седмици. Повечето ги разпознаваха като това, което си бяха — суетни преструвки от страна на неколцина политици в опита им да привлекат някой и друг глас в повече. Или поне така се надяваха.

„Полярна зора“ напредваше на изток през Бофортово море, като заобикаляше назъбените ледени блокове и влачеше оформен като шейна сеизмичен сензор, който отчиташе дълбочината и плътността на ледената покривка, покрай която минаваха.

По пътя почти нямаше движение, ако се изключат редки рибарски кораби или проучващи наличието на петрол съдове. Първата кратка арктическа нощ мина без произшествия и Мърдок започна да се успокоява. Екипажът се върна към обичайния си ритъм на работа, който щеше да осигури нормалното преминаване на почти триседмичния път до пристанището на Ню Йорк.

При движението им на изток леденото море се приближаваше все повече към сушата и постепенно, докато приближаваха залива Амундсен на юг от островите Банкс, ограничи свободния плавателен път до по-малко от петдесет километра. Когато отминаха триангулационния знак, че са на петстотин мили от Аляска, Мърдок с учудване констатира, че все още не са срещнали нито един канадски постови кораб. Бяха го предупредили, че два съда от канадската брегова охрана редовно патрулират в залива Амундсен и задържат поелите на изток товарни кораби, които не са заплатили таксата за преминаване.

— Остров Виктория се появи на хоризонта — докладва Уилкс.

Всички очи на мостика се напрегнаха, за да различат острова във влажната сива мъгла. По-голям по площ от щата Канзас, огромният остров простираше шестстотин и петдесет километровия си бряг срещу континенталната част на Северна Америка. Водният път пред „Полярна зора“ отново се стесни, когато влязоха в пролива Долфин и Юниън, кръстен на лодките, използвани от Франклин при една от по-ранните му експедиции. Леденият шелф продължаваше и по двата бряга, което свеждаше годната за плаване ширина до по-малко от петнайсет километра. За „Полярна зора“ не беше проблем да си пробие път и през еднометров лед, ако се наложи, но корабът се придържаше към свободния участък, осигурен от мекото пролетно време.

„Полярна зора“ измина още сто и шейсет километра през стесняващия се пролив и вече бе в канадски води втора нощ. Мърдок току-що се беше върнал на мостика след късната си вечеря, когато радистът съобщи за един, после за втори плавателен съд пред тях.

— В момента и двата са неподвижни. Единият е на север, а другият право на юг. При сегашния ни курс ще преминем между тях.

— Поне вече имаме ориентир — подхвърли Мърдок.

Когато ги доближиха, радарът показа още един кораб, по-голям, на петнайсетина километра по-напред. Постовите съдове, по един от всяка страна, запазиха мълчание, докато минаваха между тях, но после бавно заплуваха след „Полярна зора“.

— Май може да възникнат проблеми, когато стигнем до контролния пункт и се окаже, че не сме си платили таксата от двеста долара — каза капитанът.