Клайв Къслър - Арктическо течение

Дърк прие доводите на сестра си, още повече че и сам знаеше, че опитът му би се оказал смъртоносен.

Отчаяно се огледа, като търсеше начин да предупреди екипажа. Погледът му се спря на големия варел до хижата и той изтича и го отвори. Варелът беше почти пълен с бензин.

— Бензин — викна Дърк на Съмър. — Резерва за рибарите, за да презареждат лодките си.

— Можем да запалим огън на брега — предложи развълнувано Съмър.

— Да — съгласи се Дърк. — Но ще е по-добре във водата.

— Капитане, във водата точно пред нас има някакво препятствие — докладва дежурният офицер.

Капитанът на „Дофин“ не се разтревожи особено. С китовете, делфините и изтърваните трупи от корабите, които караха дървен материал, в пролива винаги имаше препятствия. Те обаче не безпокояха екипажа на големия кораб, защото той минаваше през тях като през клечки за зъби.

— На осемстотин метра пред нас, сър. — Дежурният офицер му подаде бинокъла.

Капитанът го вдигна пред очите си и огледа белия облак мъгла на пътя им. Точно пред облака във водата плаваше нещо, което приличаше на черна гърбица и се движеше заедно с по-малка синя гърбица. Капитанът го оглежда близо минута, като фокусираше бинокъла.

— Това е човек — каза накрая. — Прилича на леководолаз. Хелмс, намали скоростта на пет възела и имай готовност за промяна на курса.

Върна бинокъла на дежурния и отиде до цветния монитор, който показваше местоположението им. Прегледа отбелязаната дълбочина и видя, че на изток проливът е достатъчно дълбок, за да минат спокойно. И тъкмо да нареди на кормчията да заобиколи леководолаза, когато дежурният се обади отново:

— Сър, на брега има друг човек, който, изглежда, ни изпраща сигнал.

Капитанът пак взе бинокъла и погледна. Вече бяха наближили достатъчно леководолаза и капитанът видя, че той плува до дебело чаталесто дърво. В разклонението беше закрепен двесталитров варел. Леководолазът посочи брега и после се гмурна. Капитанът насочи бинокъла към брега и видя Съмър, нагазила до гърди във водата. И държеше нещо, което трябва да беше факла, защото пушеше. Хвърли я към дървото с варела и щом факлата докосна водата, лумнаха пламъци. След секунди варелът избухна и литна във въздуха.

— Пълен назад! Пълен назад! — извика капитанът на „Дофин“ и размаха ръце. — Свържете ме веднага с бреговата охрана.

Дърк излезе на повърхността на двайсетина метра от горящия бензин и бавно заплува към лайнера, като от време на време вдигаше ръка и я спускаше — сигнала на гмуркачите за опасност. Внимателно наблюдаваше облака въглероден двуокис, който все още нарастваше зад горящия пън. Чуваше и как Съмър крещи на кораба да спре.

Но корабът все така се носеше към него и Дърк започна да се чуди дали на мостика има будни хора и дали някой е видял пиротехническите му изпълнения.

И тогава чу воя на сирените и видя как водата около кърмата започна буйно да ври. Капитанът даваше заден ход. Дърк обаче се зачуди дали вече не е късно.

Защото „Дофин“ продължаваше да напредва към отровния облак без никакви признаци на забавяне. Дърк заплува колкото можеше по-бързо, за да избегне носа, който вече се извисяваше над него. Почти се бе сбогувал с всяка надежда, че корабът ще спре, когато той изведнъж се разтресе, забави ход пред вече изгасващата огнена линия и спря. А после мъчително бавно пое назад, измести се стотина метра на север й накрая пак спря.

Една малка оранжева лодка вече бе спусната от борда и бързо се приближаваше към Дърк. Двама моряци грубо го издърпаха в нея. Третият, седнал на кърмата, му изръмжа с френски акцент:

— Ти идиот ли си бе? От Грийнпийс ли си?

Дърк посочи издигащата се бяла пара.

— Вкарай лодката там и ще си труп. И ти ще си идиотът, ако не ме послушаш.

И го изгледа твърдо в очите. Французинът се намръщи, но не каза нищо.

— На брега имам ранен, който има нужда от спешна медицинска помощ — продължи Дърк и посочи рибарската хижа.

Лодката се отправи към брега. Щом стигнаха, Дърк се втурна към хижата.

Съмър седеше на леглото, галеше Тревър по челото и го успокояваше. Погледът му изглеждаше по-разумен, но той все още говореше замаяно.

Когато се качиха на „Дофин“, Съмър отиде с Тревър в медицинския пункт, а Дърк на мостика. Капитанът, нисък и оплешивяващ, го изгледа надменно.

— Кой сте вие и какъв беше този огън? — попита рязко.

— Казвам се Пит и работя в Националната агенция за морско и подводно дело. Не можете да продължите по пролива, тъй като ще убиете всички на борда. Тази бяла мъгла е смъртоносен облак от въглероден двуокис, изпусната от един танкер. Наложи се да изоставим собственото си корабче и да доплуваме до брега, като сестра ми и още един човек едва се спасиха.