Клайв Къслър - Арктическо течение

— Няма нищо по радиото — отвърна старшият помощник. — Може би са просто отегчени.

Заедно със здрача се бе спуснала мъгла и далечното крайбрежие на остров Виктория изглеждаше тъмновиолетово. Мърдок се опита да разгледа кораба пред тях с бинокъла, но успя да различи само тъмносивия корпус. Коригира леко курса, за да го подмине отдясно на достатъчно разстояние. Това обаче не беше писано да стане.

Когато стигнаха на три километра от големия кораб, от сивата му сянка неочаквано изригна ореол от оранжева светлина. Чу се слабо изсвирване, последвано от експлозия на четиристотин метра отдясно на „Полярна зора“. Стълб вода се издигна на над десет метра във въздуха.

— Стрелят по нас! — смаяно възкликна Уилкс.

След секунда радиото най-накрая се пробуди.

— „Полярна зора“, „Полярна зора“, тук канадският военен кораб „Манитоба“. Навлезли сте незаконно в суверенни води. Пуснете котва и се пригответе да ни допуснете на борда.

Мърдок грабна микрофона на радиото.

— „Манитоба“, говори капитанът на „Полярна зора“. Транзитният ни маршрут е одобрен от министерството на външните работи в Отава. Моля, разрешете ни да продължим.

Изскърца със зъби, докато изчакваше отговора. Имаше стриктни указания в никакъв случай да не дава повод за конфронтация. Освен това го бяха уверили, че няма да има никакви проблеми при транзитното си преминаване. А сега по него стреляха от „Манитоба“, чисто нов канадски крайцер, построен специално за служба в Арктика. Макар да се водеше военен кораб, „Полярна зора“ нямаше оръжие, а и не беше особено бърз — със сигурност не беше в състояние да се надбягва със съвременен крайцер, а с двата по-малки канадски кораба, които блокираха изхода му, изобщо нямаше накъде да избяга.

Радиосъобщението на Мърдок остана без отговор. А после на борда на „Манитоба“ се видя още един оранжев блясък. Този път снарядът от 130-милиметровото оръдие на военния кораб падна само на петдесетина метра от кораба на бреговата охрана, а подводният взрив го разтресе целия. Радиото на мостика изпука отново.

— „Полярна зора“, тук „Манитоба“ — прозвуча учтив глас, което беше изключително нелепо в ситуацията. — Настоявам да пуснете котва и да ни допуснете на борда. За съжаление заповедите ми са да ви потопя, ако не се подчините. Край.

Мърдок не изчака нова оранжева светкавица откъм „Манитоба“, а нареди на кормчията:

— Стоп всички двигатели.

После със сериозен глас уведоми по радиото „Манитоба“ за решението си. Накара радиста да изпрати бързо кодирано съобщение до щаба на бреговата охрана в Джуно, в което обясни какво им се е случило, и търпеливо зачака канадските гости. Чудеше се дали това не означава край на кариерата му във флота.

Тежковъоръжено отделение на канадските специални части спря лодката си до „Полярна зора“ и бързо се качи на борда. Уилкс посрещна канадците и ги придружи до мостика. Командирът им, нисък човек с хлътнали бузи, отдаде чест на Мърдок.

— Лейтенант Карпентър, втори отряд с особено назначение към специалните части — представи се той. — Имам заповед да поема командването на кораба ви и да го закарам в пристанището на Куглуктук.

— А какво ще стане с екипажа ми? — попита Мърдок.

— Това ще реши началството.

Мърдок изгледа нисичкия лейтенант и попита недоверчиво:

— Армейски офицер, който командва стометров кораб?

— Бивш моряк от търговския флот — усмихна се Карпентър. — А от дванайсетгодишен помагах на баща ми да извозва въглища.

— Рулят е ваш — каза Мърдок и направи крачка встрани.

Верен на думите си, Карпентър умело преведе „Полярна зора“ през пролива до западната страна на залива Коронейшън и след осем часа го вкара в малкото пристанище на Куглуктук. Неколцина канадски полицаи чакаха на кея. „Манитоба“, който беше следвал отблизо „Полярна зора“ до пристанището, изсвири със сирената си и се върна към залива.

Екипажът на „Полярна зора“ бе заставен да слезе на брега под строй. После ги заведоха в една бяла къща, навремето склад за риба, а сега запусната и неподдържана. Осигуриха им обаче доста удобства — предложиха им топла храна, студена бира, книги и видеоапаратура за забавление. Мърдок се обърна към дежурния полицай и попита:

— Колко дълго ще ни държите тук?

— И аз не мога да ви кажа. Знам само, че правителството ни настоява за извинение и компенсация за унищожения леден лагер в Бофортово море и официално признание, че Северозападният проход е по право част от вътрешните водни пространства на Канада. Отговорът зависи от вашето правителство. Отношението към хората ви ще бъде почтително, но трябва да ви предупредя да не се правят опити за бягство. В такъв случай имаме право да употребим сила.