Клайв Къслър - Арктическо течение

В края на пистата синият екип направи частично скривалище, което донякъде прикри няколкото бели палатки за лагера, бъдеща защита от вятъра. След като осигуриха най-важните си удобства, войниците започнаха да надуват гумените зодиаци, които побираха по двайсет души. Качиха лодките на алуминиеви шейни, за да ги влачат по леда.

Роман и Бохоркес помогнаха на четиримата бойци от синия екип да извлекат двете лодки. Когато стигнаха билото на възвишението, хоризонтът на юг вече беше започнал да порозовява. Роман спря да си поеме дъх и изгледа далечните светлинки на кораба, който пресичаше залива към Куглуктук. След секунди продължиха от другата страна. Наклонът помагаше, но пък ледът се оказа по-назъбен, което ги затрудняваше.

Бяха се придвижили близо километър, когато златните пламъци на слънцето се извиха в дъга над югоизточния хоризонт. Бойците се напрегнаха да бутат и влачат лодките още по-бързо, тъй като знаеха, че най-големият риск за мисията им е преждевременното откриване.

Изтече цял час, преди изтощените мъже да стигнат до брега на залива Коронейшън. Роман нареди лодките да се поставят полегато и да ги прикрият със сняг. После се върнаха в лагера и видяха, че другарите им вече са оформили пистата. Роман я огледа и доволен се прибра в палатката си. Подготовката за мисията бе преминала като по ноти. Щом дългият арктически ден отминеше, щяха да започнат акцията.

Малкият самолет подскочи на ледената писта и зарулира към барачката с избелял надпис ТУКТОЯКТУК на фасадата. Щом витлата спряха да се въртят, един летищен работник с дебел оранжев гащеризон отвори страничната врата, с което пусна вътре облак леден въздух. Пит, който чакаше до изхода заедно с останалите пътници, главно служители от петролния бизнес, облече тежка шуба, преди да излезе. Посрещна го мразовит вятър, който сваляше температурата до минус двайсет.

Докато бързаше към малкия терминал, едва не го отнесе ръждив пикап, който пресече пистата и с дрънчене спря пред вратата. От него изскочи набит човек, увит от глава до пети в много слоеве дрехи. Приличаше на гигантска ходеща възглавница.

— Това дали е мумията на някой фараон, или е погребаният тук мой директор по подводни технологии? — попита театрално Пит.

Човекът смъкна шала, с който се беше увил, и се видя преданото лице на Ал Джордино.

— Аз съм влюбеният в тропиците твой директор по технологиите — отвърна той. — Скачай в топлата ми каляска, преди и двамата да се превърнем в ледени близалки.

Пит грабна багажа си от количката, тръгнала към терминала, и го хвърли в каросерията на пикапа.

В терминала една жена с къса коса стоеше до прозореца и ги гледаше. Докато се качваха, бързо отиде до телефонния автомат и набра ванкувърски номер за сметка на адресата.

Джордино включи на скорост и задържа ръкавицата си над решетката на отоплението, докато подаваше газ.

— Екипажът на кораба гласува — съобщи той. — Дължиш ни надбавка за студеното време плюс едноседмична ваканция в Бора-Бора в края на тази мисия.

— От къде на къде? — засмя се Пит. — Дългите летни дни в Арктика са прочути с лечебния си климат.

— Лятото още не е дошло. Най-високата температура вчера беше минус единайсет, а към нас се движи и нов студен фронт. Което ми напомня — успя ли Руди благополучно да се измъкне от чудесната ни зима?

— Да. Не успяхме да се засечем по летищата, но той ми позвъни да докладва, че се е настанил удобно в главната квартира на агенцията.

— Сигурно в момента си пие коктейла в някое кафене на брега на Потомак само за да ме дразни.

Летището беше близо до градчето и Джордино трябваше да мине само няколко пресечки, преди да стигнат пристанището. Разположеният на голото крайбрежие на Северозападните територии Туктояктук беше малко инуитско селище, което се бе разраснало в местен център на проучванията за петрол и газ.

Спряха до тюркоазния корпус на „Нарвал“ и Джордино отиде в близката сграда с табелка „Началник на пристанището“ да върне ключовете на взетия под наем пикап. После двамата с Пит разтовариха багажа и се качиха на борда, където ги чакаха капитан Стенсет и Джак Далгрен.

— Да не би Лорън да ти е обработила китарата с точилката? — попита Далгрен и кимна към превързаната глава на Пит.

— Още не. Това е просто резултат от лошото ми шофиране — отвърна той.

Седнаха в салончето до камбуза на чаша кафе. Далгрен описа още подробности за откриването на термичния отвор, а Стенсет разказа за спасяването на оцелелите от канадската ледена лаборатория.