Клайв Къслър - Арктическо течение

— Една малка програма, която изработих с помощта на корабната джипиес система и на радара. Сивата светлина се излъчва от Батхърст и имитира радарния обсег на заставата.

— И това ни позволява да останем извън обсега на наземната радарна система — довърши мисълта му Пит.

— Точно така. Заради променящия се ъгъл към радарната станция трябва постоянно да коригираме положението си зад товарния кораб. Просто не бива да стоим в едно и също положение спрямо корейците, защото ще ни открият при промяна в ъгъла на наблюдението. Ако кормчията ни държи в рамките на очертаната сянка, твърде вероятно е да преминем покрай Батхърст като Невидимия на Уелс.

Стенсет проучи екрана, после се обърна към кормчията.

— Дай да го опитаме, преди да сме навлезли в обсега. Напред с една трета от мощността. Докарай ни на петстотин метра от десния им борд и изравни скоростта.

— И да стана „кормчия в сянка“? — захили се кормчията.

— Ако номерът проработи, имаш шест кутии бира от мене, Джак — обеща капитанът.

— Съгласен съм, ако бирата е „Лоун Стар“ — отвърна кормчията.

„Нарвал“ набра скорост и скоро светлинките на товарния кораб замъждукаха пред носа им. Кормчията придвижи кораба на агенцията вдясно и продължи да се доближава към корейците.

— Само едно нещо ме безпокои — замислено каза Стенсет, докато оглеждаше ръждясалия корпус на товарния кораб. — След като сме толкова близо до него, капитанът ще ни повика по радиото. А канадските ни приятели в Батхърст със сигурност разполагат и с уши, освен с очи.

— Допълнителната ми осигуровка — промърмори Пит. — За малко да я забравя.

Слезе до каютата си и след минутка се върна с триъгълния пакет, който беше купил от Туктояктук.

— Виж как ще е с това — каза и подаде пакета на Стенсет.

Капитанът го отвори и извади канадски флаг.

— Ти наистина си решил да си търсим белята — промърмори, докато го оглеждаше.

— Правя го само заради товарния кораб. По-добре е корейците да си мислят, че сме част от канадския арктически патрул. Така е по-малко вероятно да си задават въпроса защо висим до борда им.

Стенсет изгледа първо Пит, после Далгрен и въздъхна:

— Напомнете ми никога да не залагам срещу вас, момчета.

Но бързо нареди флагът да се издигне на мачтата.

Под развяния от западния вятър кленов лист „Нарвал“ се понесе покрай корейския товарен кораб в развълнуваното море. Двата съда редом преминаха през късата нощ и навлязоха в мрачното сиво утро. Пит дежуреше заедно със Стенсет на мостика и правеше компания на кормчията, а Джордино на всеки час им носеше горещо кафе. Да се задържи изследователският съд в сянката на товарния кораб в бурните води се оказа трудна работа. Макар корейският кораб да беше трийсетина метра по-дълъг, малкото разстояние си оставаше реална пречка. Компютърната програма на Далгрен действаше като изпратена свише и Стенсет с радост увеличаваше размера на биреното си задължение с всеки час, през който оставаха незасечени.

Малко след като се озоваха на север от Батхърст, всички на мостика замръзнаха, защото от високоговорителя отекна радиосъобщение:

— До всички станции, говори бреговата охрана на Батхърст. Обръщаме се към плавателния съд с координати 70,8590 север и 128,4082 запад. Моля, идентифицирайте се и съобщете за къде пътувате.

Никой не помръдна, докато корейският кораб не посочи името си и местоназначението си — Куглуктук. Бреговата охрана потвърди, че е получила съобщението. Всички все така мълчаха и се молеха да не последва второ съобщение. Изминаха пет минути, после десет. Радиото мълчеше. След двайсет минути без обаждане екипажът започна да се отпуска.

Плаваха още три часа долепени до товарния кораб, без да бъдат усетени от радарната станция. Когато стигнаха един завой в залива Амундсен, след който Батхърст престана да се вижда, капитанът увеличи скоростта на двайсет възела и подмина тромавия товарен кораб.

Корейският капитан огледа тюркоазния кораб с кленовия лист, развян на мачтата, докато той отминаваше. Когато насочи бинокъла си към мостика на „Нарвал“, с учудване забеляза, че екипажът се смее и му маха, но само сви рамене. „Прекалено дълго съм в Арктика“, промърмори на себе си и се зае с набелязване на курса до Куглуктук.

— Браво, капитане — възкликна Пит.

— Надявам се, че няма да се връщаме обратно — отвърна Стенсет.

— Кога се очаква да пристигнем на остров Кинг Уилям? — обади се Джордино.

— Остават ни малко над шестстотин и петдесет километра или около двайсет и два часа в това море, ако лошото време продължи да ни съпътства. И ако не попаднем на гранични катери, разбира се.