Клайв Къслър - Арктическо течение

Рик Роман клекна зад някакви варели и си погледна часовника. Луминесцентният циферблат показваше 12:45. Бяха двайсет минути по-напред от разписанието. Извличането на зодиаците до водата предната нощ сега щеше да донесе дивидентите си. Щяха да успеят да се изнесат, без да се страхуват, че всеки момент ще се съмне.

Засега мисията вървеше безукорно. С екипа си от шест души той беше нагласил окончателно зодиаците малко преди полунощ, когато слънцето накрая се беше скрило за малко зад хоризонта. Захранваните от електромотори надуваеми лодки тихо бяха пресекли залива до устието на река Копърмайн и незабелязано бяха привързани към дока на компанията „Атабаска Шипинг“. Сателитните снимки отпреди седемдесет и два часа бяха показали, че докът е пуст. Един голям влекач и един още по-голям шлеп бяха до кея, но и двата изглеждаха празни. На стотина метра бе „Полярна зора“ с ярко осветен от пристанищните светлини корпус. Дори в този късен час покрай кораба имаше охрана — хората се движеха неспирно, за да не замръзнат.

Роман насочи вниманието си към старата бяла сграда само на трийсет метра от него. Според данните от разузнаването екипажът на „Зора“ бе там. На входа имаше само един полицай, така че шансовете изглеждаха добри. Роман бе допускал, че екипажът на кораба ще бъде леко охраняван, и се оказа прав. Недружелюбната природа действаше достатъчно обезкуражително на възможните желаещи да избягат, да не говорим за хилядата километра до границата с Аляска.

В слушалките на шлема му отекна тих глас:

— Рибките са в аквариума. Повтарям, рибките са в аквариума.

Беше Бохоркес: потвърждаваше, че е видял пленниците през един от прозорците на сградата.

— Екипите на линия ли са? — прошепна Роман в микрофона.

— Мът готов — отвърна Бохоркес.

— Джеф готов — чу се и втори глас.

Роман отново погледна часовника. Спасителните самолети щяха да кацнат на ледената писта след деветдесет минути. Времето беше предостатъчно екипажът на „Полярна зора“ да се преведе през залива до пистата.

Роман огледа за последен път кея и не откри никакви признаци на живот. Пое дълбоко дъх и заповяда:

— Начало на операцията след деветдесет секунди. И се помоли късметът да продължи да е с тях.

Капитан Мърдок седеше върху един бетонен блок и пушеше. Повечето от членовете на екипажа му спяха на койките си, но неколцина, които също като него не можеха да заспят, се бяха събрали в ъгъла и гледаха филм на малкия телевизор. От задния край на сградата се чу глух трясък и канадският полицай, който ги наглеждаше — единственото му „оръжие“ бе портативно радио, — се обърна към капитана.

— Чухте ли нещо?

— Мисля, че някое парче лед се е откъртило от покрива — отвърна Мърдок.

Полицаят го изгледа, после се обърна към задната част на сградата. В същия миг двама души излязоха безмълвно от сенките — бяха командоси от Делта Форс. Бяха сменили арктическите си бели дрехи с черни якета и панталони и бронирани жилетки. И двамата носеха каски със спускащо се екранче над едното око и подвижни слушалки. Единият държеше автоматична пушка М4, която насочи към Мърдок и полицая. Другият беше с пистолет.

Канадският полицай моментално посегна към радиото, но още преди да го вдигне към устата си, човекът с пистолета стреля. Пистолетът не изгърмя, а само щракна приглушено. Беше електрошоков и изстреля две малки стрелички, закачени за тънка жичка. Щом удариха полицая, стреличките го поразиха с ток от петдесет хиляди волта, който го парализира.

Полицаят изпусна радиото и се свлече на пода. Войникът, който бе стрелял, моментално се озова до него и му сложи пластмасови белезници на китките и глезените и лепенка на устата.

— Добро попадение, Майк — похвали го другият командос и огледа стаята. — Вие ли сте Мърдок? — обърна се към капитана.

— Да — отвърна Мърдок, замаян от внезапния развой на събитията.

— Аз съм сержант Бохоркес. Ще изведем вас и екипажа ви на малка разходка с лодка. Събудете хората си и да се облекат бързо и без шум.

— Разбира се. Благодаря ви, сержант.

Входната врата рязко се отвори и още двама войници от Делта Форс нахлуха вътре, като влачеха отпуснатото тяло на още един полицай. От краката му се точеха жици — командосите бяха стреляли в тях, под полите на тежката шуба. И на него, както на другаря му, сложиха белезници и лепенка на устата.

На Мърдок му бяха нужни само минути да събуди стреснатия си екипаж. Няколко души се опитаха да се пошегуват за замяна на канадската бира с „Будвайзер“ или американски сериали срещу канадските комедии, но повечето мълчаха, тъй като разбираха колко е опасен опитът им да избягат.