Клайв Къслър - Арктическо течение

Чу как единият от работещите на празен ход самолети форсира двигателя и затича към пистата. Когато се качи, пилотът го изгледа мръснишки и без да каже нищо, увеличи оборотите. Типтън се тръшна на празната седалка до ефрейтора, а самолетът заподскача по пистата и се издигна във въздуха.

— Няма ли ги? — надвика моторите ефрейторът. Типтън тръсна глава. В ума му като заклинание прозвуча стандартният за докладите израз „няма изоставени на вражеска територия“.

Докато се издигаха над залива Коронейшън, за да наберат скорост, а после бавно завиваха на запад, към Аляска, Типтън разсеяно проследи светлините на един кораб, поел на изток. А тъй като вече бе започнало да се разсъмва, видя, че корабът всъщност не е един — теглеше голям шлеп.

— Къде сте? — измърмори Типтън. — Какво стана?

Типтън така и не разбра, че всъщност гледа кораба, на който бяха другарите му от Делта Форс. Нямаше и как да научи, че приятелите му получават всички удобства, които обикновено се свързват със средновековните тъмници.

Хората на Зак бяха взели оръжията и средствата за комуникация на командосите, преди да ги качат на шлепа заедно с екипажа на „Полярна зора“ и безцеремонно да ги натикат в едно малко помещение близо до носа. Взеха и зодиаците, естествено.

Единственият знак на съчувствие от страна на похитителите бяха двата кашона бутилирана минерална вода, напълно замръзнала в студа, които им хвърлиха, преди да затръшнат тежката метална врата. Отвън се чу и премятане на верига.

Застанали мълчаливо в тъмния леденостуден склад, хората усещаха, че не ги чака нищо добро.

Лъч на фенерче освети помещението, после още един. Роман извади и своето фенерче от джоба на гърдите си и го включи. Все пак им бяха оставили нещо полезно.

Вратата, през която ги бяха вкарали, беше заключена, но срещу нея имаше отворен изход. Две рула въжета лежаха до едната стена, а до другата бяха струпани стари автомобилни гуми — идеалното средство за предпазване на корпуса, когато шлепът трябваше да стои на док. Докато оглеждаше помещението, Роман чу как мощните дизелови двигатели на ледоразбивача забоботиха.

Обърна светлината на фенерчето си към екипажа на „Полярна зора“ и попита високо:

— Капитанът ви тук ли е?

Един изискан мъж с брадичка отвърна:

— Аз съм Мърдок, капитанът на „Полярна зора“.

Роман се представи и съобщи целта на мисията си.

— Капитане, опитът ви да ни спасите заслужава уважение. Извинете обаче, но не мога да ви благодаря, че ни спасихте от канадските полицаи. — И махна с ръка към усойното обкръжение.

— Ние също не очаквахме външна намеса — отвърна Роман. — Знаете ли кои са тези хора?

— Аз бих могъл да ви попитам същото — каза Мърдок. — Знам, че тези ледоразбивачи са към частна фирма, която има договор с канадското правителство. Нямам представа обаче защо имат въоръжена охрана и защо ни плениха.

Роман също нямаше представа. В инструкциите, които бе получил, не се посочваха други опасности, освен канадските военноморски сили и полицията. Сегашните събития просто не се връзваха.

След малко шлепът се люшна, потегли и се заклатушка по неспокойните води на залива Коронейшън.

— Капитане, имате ли някаква представа къде отиваме? — попита Роман.

Мърдок сви рамене.

— Много далече сме от всеки център на цивилизацията. Не мисля обаче, че ще излязат от канадски води, а това означава дълго и студено возене, имам предвид за нас тук долу.

Роман дочу някакво сумтене и ритане откъм вратата и светна натам. Сержант Бохоркес се беше качил на площадката и се бореше с вратата — засилваше се и я блъскаше с рамо, а после псуваше на поразия. Щом лъчът на фенерчето го освети, той се обърна и погледна Роман.

— Нищо не става, сър. За да я отворим, ще ни трябва електрожен.

— Успокой се, сержант. — Роман се обърна към Мърдок. — Има ли друг начин да се излезе от тук?

Мърдок посочи изхода към вътрешността на кораба.

— Сигурен съм, че това води към стълбата за хранилище едно. На този тип кораби има четири хранилища, огромни. Между тях по принцип има вътрешен коридор, до който се стига, като се спуснеш по тази стълба. В края му има друга, същата като тази.

— А капаците на хранилищата? Има ли начин да ги отворим?

— Дума да не става. Това може да се направи само с кран. Според мене единствената ни възможност е през кърмата. Там трябва да има също такова помещение като това тук и съответно изход към палубата.