Клайв Къслър - Арктическо течение

Джордино долови скептицизма в гласа му и попита:

— Но ти не мислиш, че са потънали тук, нали?

— Да — отвърна Пит. — Инуитската легенда, макар и твърде обща, изглежда, свидетелства, че „Еребус“ е по на юг. Преди да замина от Вашингтон, помолих някои хора в отдела по климатология да ми изработят няколко модела. Опитаха се да пресъздадат времето от април 1848 година, когато корабите са били изоставени, и да направят прогноза за поведението на морския лед.

— Значи ледът не се е разтопил и корабите са се озовали на дъното при означението Х?

— Това също е възможно, но е малко вероятно. — Пит посочи протока Ларсен на север от остров Кинг Уилям и продължи: — Зимният мраз започва да изтласква леда от североизток по протока Ларсен. Ако морският лед около остров Кинг Уилям не се е стопил през лятото на 1848 година, както допускат климатолозите, корабите са били избутани на юг през зимата на 1849-а. На борда им може отново да се е качила малка група оцелели — ние няма как да знаем. Това развитие на нещата обаче съвпада с инуитските разкази.

— Чудесно, движеща се цел — възкликна Джордино. — Без ясна зона за издирване.

Пит постави пръст върху западния бряг на остров Кинг Уилям, после го премести върху група островчета на трийсетина километра от югозападния бряг.

— Теорията ми е, че тези острови, Островите на Кралското географско дружество, са действали като бариера срещу движещата се на юг ледена маса, отклонили са част от нея и са попречили на натрупванията по северните брегове.

— Това е горе-долу по права линия от твоя знак Х — отбеляза Джордино.

— Именно. Не може да се каже колко далече са стигнали корабите, преди да се откъснат от леда. Бих искал обаче да започнем с оглед на площ от петнайсет километра и ако не попаднем на нещо, да продължим на север.

— Звучи разумно — съгласи се Джордино. — Да се надяваме, че са потънали цели, така че да получим добър и ясен образ от сонара. — Погледна си часовника. — По-добре да събудя Джак, за да подготви автоматичния сонар, преди да сме стигнали мястото. Разполагаме с два ДУС-а 1 1 Дистанционно управляван сонар — Б.пр. , така че можем да ги разпратим в различни посоки и да получим два резултата едновременно.

Докато Пит нанасяше координатите за две посоки на търсене, Джордино и Далгрен подготвяха дусовете за спускане. Съоръженията, оформени като торпеда, се движеха на собствен ход и съдържаха сонарни и други сензорни устройства, които им позволяваха да правят електронна карта на морското дъно. Бяха програмирани да следват зададения маршрут и се движеха на няколко метра над дъното със скорост от почти десет възела, като избягваха препятствията по пътя си.

Докато преминаваха на север от Островите на Кралското географско дружество, капитан Стенсет забави ход, тъй като навлизаха в първия от маршрутите за търсене, определени от Пит. Спуснаха от кърмата плаващ приемо-предавател, който бележеше началото на маршрута; в края спуснаха още един. Електронните уреди бяха свързани със сателитни джипиеси, системи, които не позволяваха на дусовете да се отклоняват от курса.

На кърмата Пит помогна на Джордино и Далгрен да заредят плана за търсене в паметта на машината, после загледа как кранът издигна голямата жълта риба встрани от борда. Малкото й витло се завъртя и щом я потопиха, тя се стрелна напред и бързо се гмурна в неспокойните тъмни води. Водено от подскачащите приемо-предаватели, автоматичното устройство се насочи към изходната точка и почна да сканира дъното с електронните си очи.

След като първата безпилотна подводница бе пусната благополучно, Стенсет насочи кораба на север към втория район за търсене и там процедурата се повтори.

Слязоха на топло в командния център. Там един техник вече бе изкарал изображенията на двата маршрута върху големите екрани — на тях се виждаха и двата дуса, и приемо-предавателите. Пит смъкна канадката си и загледа колоните данни, който се редуваха от едната страна на екрана и непрекъснато се актуализираха.

— И двата дуса са на нужната дълбочина и предават наблюденията си — заяви той. — Поздравявам ви, господа.

— Те вече не зависят от нас — добави Джордино. — Ще им трябват поне дванайсет часа да изпълнят задачите си и да се появят на повърхността.

— Когато ги приберем на борда, няма да ни отнеме много време да запишем показанията им, да им сменим акумулаторите и да ги пуснем отново към следващите два обекта — добави Далгрен.