Клайв Къслър - Арктическо течение

Зак отиде първо до нея и се изненада, като откри, че вратата е заключена. Извади автоматичния си глок, стреля два пъти в ключалката и изрита дъските.

Вътрешността беше като на просторна къща с две големи спални плюс голяма кухня, столова и салон. Зак отиде направо в кухнята и погледна печката. Беше газова и тръбите водеха към складовото помещение, където имаше голяма бутилка пропан. Той извади от чантичката си един заряд динамит, постави го зад бутилката и закрепи детонатора с часовников механизъм. Погледна си часовника, нагласи взрива за след деветдесет минути и излезе.

Отиде до склада със съоръженията, огледа го отпред, после заобиколи отзад. Над сградата стърчеше издадена скала. Той се изкатери до нея, разрита замръзналата пръст, свали си ръкавиците и постави още един заряд динамит. Нагласи и детонатора. На няколко метра по-нататък постави втори заряд под няколко големи скали.

Слезе по склона, огледа фасадата на сградата и постави още един заряд под вратата. После забърза към ледоразбивача. Видя, че капитанът му маха от мостика, и му даде знак да надуе сирената. След секунди две оглушителни изсвирвания отекнаха над хълмовете — знак за геолозите да се върнат на борда.

Зак се обърна да се увери, че геолозите са разбрали сигнала, после тръгна към шлепа и се качи на палубата по стоманената стълбичка. Отиде до кърмата, като пътьом подмина склад номер 4, коленичи до външната стена и нагласи и останалите експлозиви, като този път сложи контролиран по радиото детонатор. Мястото не беше под линията на газене, както би искал, но щеше да свърши работа в бурното море извън залива. Без да го тревожи животът на хората, скупчени на няколко метра под него, Зак слезе от шлепа с чувство на удовлетворение. Гоайет нямаше да е щастлив от загубата на чисто новия шлеп, но какво би могъл да каже? Зак бе получил указания да не оставя следи и отърваването от шлепа беше идеалното решение.

Последните геолози и охранители вече се качваха на ледоразбивача. Зак ги последва и тръгна направо към мостика, доволен, че най-накрая ще се озове на топло.

— Всички са на борда — докладва капитанът. — Готов ли сте да тръгваме, или първо ще разговаряте с геолозите?

— Те могат да ми кажат какво са открили и когато тръгнем. Нетърпелив съм да видя северното крайбрежие. — Погледна си часовника. — Макар че може и да ни е приятно да видим един спектакъл, преди да потеглим.

След две минути кухнята към общата спалня избухна и цялата сграда се срути. Резервоарът, който беше почти пълен с газ, запрати вълни оранжев пламък към небето; от взрива издрънчаха и стъклата на кораба. След няколко секунди се взриви и зарядът в сградата със съоръженията — отвя предната врата и направи покрива на парчета. Последваха експлозиите на склона и върху останките от покрива връхлетя свлачище от камъни. Когато прахта се слегна, цялото здание бе унищожено.

— Много ефектно — измърмори капитанът. — Предполагам, че вече няма защо да се тревожим от американското присъствие наоколо.

— Изобщо — арогантно и самоуверено отвърна Зак.

Западният вятър шибаше немилостиво водите на пролива Виктория и разбиваше вълните в срещащите се нарядко ледени късове. Порещият решително тъмните води тюркоазен кораб на НАМПД приличаше на фар в свят без цветове. Вече наближаваха Островите на Кралското географско дружество и корабът се насочваше на юг към първия от маршрутите за търсене.

— Някакъв кораб заобикаля северозападното крайбрежие — докладва кормчията.

Капитан Стенсет вдигна бинокъла си, огледа двете точки на хоризонта и каза:

— Сигурно е азиатски товарен кораб и се опитва да премине пролива заедно с придружител. Обърна се към Пит, който седеше на масата с картите. — Приближаваме определената за финал точка. Имаш ли представа кога ще се покаже торпедото?

— Трябва да излезе на повърхността до половин час — отвърна Пит.

След двайсетина минути един човек от екипажа забеляза жълтия ДУС близо до тях. Стенсет приближи кораба и бързо качиха устройството на борда. Джордино извади твърдия му диск с вместимост един терабайт и прехвърли данните от него в компютъра на залата, където беше инсталиран и прожекционен апарат.

— На прожекцията ли отиваш? — попита Стенсет, като видя Пит да става и да се протяга.

— Да, на първия от два доста дълги материала. Ще се погрижиш за импулсния предавател на дуса, нали?

— Веднага. Заради силното южно течение тук апаратът е доста очукан. Трябва да го постегнем, преди да започне работа по скалите около острова.