Клайв Къслър - Арктическо течение

— Ясно — съгласи се безстрастно Зак. — Да се връщаме на кораба. Искам да видя резултатите от анализите ви колкото може по-бързо.

Докато вървяха към лодката, Зак продължаваше да се чуди. Нещо не се връзваше. В дневника съвсем ясно се казваше, че рутеният е дошъл от острова. Възможно ли беше рудата да е била толкова малко, че да се е изчерпала? Имаше ли грешка в дневника, или цялата история бе нагласена?

Погледна към морето и видя тюркоазния научен кораб, който се приближаваше към острова.

Първоначалното му учудване бързо прерасна в ярост.

Потъналият кораб се появи на екрана чак на третия час. Джордино беше увеличил скоростта на прожекцията двойно, така че почти бяха приключили с резултатите от първия цикъл. Превъртащите се бързо образи от морското дъно бяха уморили очите им, но и двамата подскочиха, когато видяха кораба. Джордино веднага натисна един бутон и образът замръзна.

Корабът беше потънал почти вертикално, със съвсем лек наклон. И изглеждаше съвсем непокътнат, ако се изключи пукнатината, която минаваше през носа.

— Трябва да е един от двата — отбеляза Пит и посочи трите дълги мачти. — Погледни и тъпия нос. Точно такива са били „Еребус“ и „Терор“.

Джордино размърда компютърния курсор, за да измери потъналия кораб, и попита:

— Трийсет и два метра. Това пасва ли?

— Идеално — отвърна Пит. — Сто на сто е единият от корабите на Франклин.

Вратата се отвори и влезе Далгрен.

— Нося ви данните от втория ДУС — почна той, погледна екрана и възкликна: — Господи, вече сте го намерили! И е запазен!

— Само единия обаче — промърмори Пит.

— Веднага ще подготвя батискафа. Това е голямо откритие!

Пит и Джордино прегледаха и останалите образи от първия запис, после се захванаха с току-що донесения. От там не излезе нищо. Вторият потънал кораб беше някъде извън проучените места. Пит реши да не разширяват търсенето, докато не разберат на кое от двете крушения са попаднали.

Взе координатите на потъналия кораб и отиде на мостика при капитан Стенсет, който се взираше наляво пред носа — там, на по-малко от три километра на север, се носеше ледоразбивачът „Оток“, повлякъл след себе си празния шлеп.

— Представяш ли си, точен двойник на шлеповете на твоя приятел Гоайет — каза Стенсет.

— Съвпадение?

— Най-вероятно — отвърна Стенсет. — Шлепът гази високо, значи е празен. Сигурно са тръгнали към остров Елсмир да го натоварят с въглища, а после ще поемат обратно към Китай.

Пит отиде до масата с картите и намери снимката на строящия се в Ню Орлиънс шлеп, която бе доставил Йегър. Заснет беше точен двойник на шлепа, който виждаше сега.

— Същият е — каза Пит.

— Как мислиш, дали е възможно да докладват на канадските власти, че са ни видели тук?

— Съмнявам се. Не е изключено обаче да са тук по същата причина, по която сме и ние.

Вгледа се в ледоразбивача и шлепа, които плуваха само на осемстотин метра от тях. По радиото не постъпи приятелски поздрав.

„Стенсет сигурно има право“, мислеше Пит. Да се срещне празен шлеп из тия места можеше да означава, само че се е запътил да натовари нещо. Остров Елсмир все още бе много на север от тях. Нещо във вида на ледоразбивача и шлепа обаче го тревожеше. Някак си чувстваше, че това не е случайност.

— Името му е „Нарвал“ и е под канадски флаг.

Зак дръпна бинокъла от ръцете на капитана, за да погледне сам. Прочете изписаното име в бяло, но видя на задната палуба и жълт батискаф, на който бе написано НАМПД. С усмивка погледна флага с кленовия лист на мачтата.

— Смел ход, Пит — промърмори и добави по-високо: — Този кораб не е канадски, капитане. Това е американски изследователски кораб на Агенцията за морско и подводно дело.

— Че как американски кораб ще стигне дотук?

— Явно с някаква измама. Сигурен съм, че са тук по следите на рутения. Глупаците сигурно си мислят, че е под водата.

Остана загледан в кораба на НАМПД, който се смаляваше, докато с пълен ход се носеха на север.

— Поддържай този курс, докато излезем от обсега на радара. Остани извън него час-два, после внимателно се върни на място, където да ги засечеш. Ако започнат да се движат, тръгни след тях. — Погледна стенния часовник. — Ще се върна, преди да се стъмни, за да ти кажа какво ще направим.

Слезе в каютата си, където смяташе да подремне. Неудачите обаче винаги го дразнеха. Внимателното изследване на минералите, събрани от северния бряг, потвърди отсъствието на рутений, а сега се беше появил и корабът на НАМПД. Посегна към бутилката бърбън да си налее, но корабът изведнъж се люшна и той поля инуитската карта, която беше оставил на нощното си шкафче. Грабна я и я вдигна, а ивицата бърбън протече по нея, раздели острова на две като кафява река и той заприлича на два отделни острова. Зак се вгледа за миг в картата, после бързо измъкна сателитната снимка на островите. Като сравни различните образи на Западния остров, забеляза, че южното и западното крайбрежие съвпадат напълно, но това не можеше да се каже за източното. Сравни очертанията на инуитската карта със сателитното изображение. Източното крайбрежие съвпадаше напълно, но приликите приключваха до тук.