По скалистото кафяво дъно общо взето нямаше живот — студен и пуст свят, не особено различен от замръзналите площи на повърхността. Пит насочи батискафа срещу течението. Макар „Нарвал“ да беше спрял точно над крушението, Пит си даваше сметка, че по време на спускането си са отишли доста по на юг.
Джордино първи забеляза потъналия кораб и посочи надясно. Пит извъртя „Блъдхаунд“ и внушителните останки се материализираха в светлината на прожекторите.
Беше дървен платноход от XIX век, един от най-забележителните потънали кораби, които Пит беше виждал. Ледените арктически води го бяха запазили почти идеално. Покрит с тънък слой тиня, корабът изглеждаше напълно непокътнат — от върха на носа до кормилната плоскост. Единствено мачтите, отчупили се от палубата по време на дългия престой под водата, висяха от страничните перила.
Обречен да тъне във вечна забрава, старинният кораб излъчваше чувство за безнадеждност. Пит си помисли, че прилича на гроб в празно гробище. По кожата му полазиха тръпки, когато си представи хората, които го бяха управлявали и принудени от отчайващите условия, го бяха изоставили след прекараните на него три години.
Настрои батискафа за бавно въртене около съда, а Джордино задейства видеокамерата в предната част. Гредите на корпуса все още изглеждаха плътни и здрави, а на местата с по-тънък слой тиня се виждаше и черната боя. Докато заобикаляха кърмата, Джордино с учудване забеляза стърчащи от пясъка перки на витло.
— Имали са парно задвижване, така ли?
— Само като добавка към платната, щом достигнат леда — отвърна Пит. — И на двата кораба е имало допълнителни парни машини, които осигурявали допълнителна тяга за преодоляване на по-тънкия лед. Парните котли служели и за затопляне на самия кораб.
— Нищо чудно, че Франклин се е осмелил да пробва пролива Виктория в края на лятото.
— Онова, което може би не му е достигало в този момент от експедицията, са били въглищата. Някои изследователи смятат, че тъкмо липсата на въглища е станала причина корабите да се заклещят в леда.
Пит придвижи батискафа покрай дясната страна на кораба. Изгаряше от нетърпение да открие името му на носа. С разочароване обаче се натъкна на единствената истинска повреда. Корпусът под носа се беше разцепил на множество трески — явно от притискащия го лед. Пораженията бяха достигнали горната палуба, когато поразената част се бе ударила в морското дъно, от което гредите се бяха изкорубили. Широк участък от предната част се бе нагънал като акордеон на около метър от тъпия нос. Пит търпеливо заобиколи и двете страни на носа, а Джордино махаше тинята с механичната ръка, но така и не откриха опознавателния надпис.
— Този надпис е решил да се прави на по-труден, отколкото е — промърмори Пит.
— Така е и с много от жените, с които съм се срещал — добави с отегчена физиономия Джордино. — Както е тръгнало, наистина трябва да открием корабната камбана на Далгрен.
Пит издигна батискафа над палубата, после го извъртя към носа. По палубата имаше изненадващо малко смет — явно корабът е бил подготвен за зимуване, когато са го изоставили. Единственият необичаен предмет беше голямото брезентово съоръжение в средата. От документите Пит знаеше, че през зимата екипажът е издигал на палубата нещо като палатка.
Пит продължи към кабината на кормчията. Дървеният рул все още беше закачен за кормилния механизъм. Наблизо висеше малка камбана, но след внимателен оглед не откриха името и на нея.
— Знам къде е корабната камбана — заяви Пит и отново обърна батискафа към носа. Заобиколи треските и останалите остатъци от счупения нос, после посочи надолу:
— Тук трябва да е сметището.
— Сигурно — съгласи се Джордино. — Това не е нашият ден… или нощ. — Погледна таблото. — Остават ни под четири часа електричество в акумулаторите. Настояваш ли да се ровиш за камбаната, или да погледнем вътре?
— Нека изведем автомата на разходка. В пораженията по кораба има поне една добра страна. Позволяват ни по-лесно да стигнем до вътрешността.
Насочи „Блъдхаунд“ към една чиста част от палубата и внимателно я спусна. Когато видя, че гредите на кораба не се огъват, изключи електродвигателите.
На седалката на втория пилот Джордино се занимаваше с друго съоръжение. Между подкрепящите плоскости на батискафа беше закрепен дистанционно управляван автомат за наблюдение с размера на малък куфар. Снабден с миниатюрна видеокамера и комплект осветителни тела, той можеше да маневрира и в най-забутаните ъгълчета на потъналия кораб.
Читать дальше