Клайв Къслър - Арктическо течение

— Къде е бюфетът на тоя кораб? — измърмори той. — Мисля, че и автоматът, и аз можем да изпием по една студена бира.

— Ще ти се наложи да разбиеш стаята с напитките под палубата, защото там се държи ромът. Разбира се, ако сме на „Еребус“, нямаш късмет, защото Франклин е бил абсолютен въздържател.

— С това въпросът приключва — отсече Джордино. — Дори не са нужни доказателства. При сегашното състояние на късмета ми няма как това да не е „Еребус“.

Въпреки че минутите до края на времето им изтичаха, все още нито един от двамата не смяташе да се предаде. Напредваха с автомата по единствения коридор към кърмата, покрай каютите на офицерите, докато накрая се озоваха в широко помещение в самата кърма. Наричано „големия салон“, то се простираше от борд до борд и беше единственото наистина удобно място за хората на кораба, поне за офицерите. Обзаведено с библиотека, дъски за шах, тестета карти и други пособия за игра, то беше и възможно хранилище за корабния дневник. Но както и останалите части на съда, и то не даваше отговор на въпроса кой именно е корабът.

Томовете, някога подредени по широките лавици от двете страни на салона, бяха строшили стъклените прегради по време на потъването и сега бяха пръснати навсякъде. Джордино бавно въртеше автомата из помещението и се опитваше да разгледа бъркотията, простираща се от стена до стена.

— Сигурно така е изглеждала библиотеката в Сан Франциско след голямото земетресение.

— В библиотеката на кораба е имало хиляда и двеста тома — отвърна Пит, който също оглеждаше бъркотията с разочарование. — Ако дневникът е тук, ще ни трябват две седмици ровене и огромен късмет, за да го открием.

Безпомощното им съзерцание бе прекъснато от ново съобщение от Далгрен.

— Извинявайте, че ви нарушавам празника, но голямата стрелка на часовника тук показва, че е време да започнете да се изкачвате.

— След малко тръгваме — отвърна Пит.

— Добре. Капитанът поръча да ви предам, че нашата сянка дойде на шест километра и спря. Мисля, че ще е много по-спокоен, ако вие, момчета, сте си на борда.

— Разбрано. „Блъдхаунд“, край.

Джордино погледна Пит и долови загрижено изражение в зелените му очи.

— Мислиш си, че твоят приятел от миньорската кооперация е на борда на ледоразбивача.

— Подозирам, че е точно така — отвърна Пит.

— Да проверим и капитанската каюта и да се измитаме.

Капитанската каюта се намираше до отдалечената стена на големия салон и не предлагаше особени надежди, че може да е дом на дневника. Малката плъзгаща се врата на каютата обаче беше заключена и колкото и да я залъгваха и удряха с автомата, не поддаваше. С по-малко от час електричество в акумулаторите и двайсет минути път до повърхността Пит се отказа от по-нататъшния оглед и нареди на Джордино да прибере автомата.

Докато Джордино насочваше машинката отново към камбуза, Пит приготви подемния механизъм на батискафа, погледна електронното табло от лявата страна и попита:

— Дава ли някакви данни за минерали?

— Изглежда, работи отлично — отвърна Джордино, без да изпуска от поглед монитора, по който следеше движението на автомата през препятствията. — Но ще разчетем данните изцяло едва когато направим анализ на пробите в главната квартира.

Пит се пресегна и захрани сензора, като следеше монитора за данни от минералите. Без изобщо да се учуди, той видя на екрана голяма концентрация от желязо наоколо, както и незначителни количества мед и цинк. Желязото беше ясно, на кораба го имаше в изобилие — от котвите с дългите им вериги до парната машина в трюма. Един от елементите с по-малко присъствие обаче привлече вниманието му. Докато чакаше автоматът да изпълзи от долната палуба, той задейства тласкачите на батискафа и като го движеше съвсем бавно, го закрепи над повредената част на носа, без да изпуска от поглед данните от сензора.

— Ако откриеш малко злато в тази черупка, това би компенсирало иначе незабележителното ни спускане — обади се Джордино.

Пит помести още малко батискафа над пълното с отпадъци място и постепенно насочи вниманието си към малък участък близо до средата на кораба. Откри една здрава част от палубата и отново спусна батискафа. Джордино вече беше издърпал кабела на автомата и се готвеше да го закрепи на мястото му.

— Почакай — спря го Пит. — Виждаш ли счупената дъска, онази изправената, на около три метра от нас?

— Виждам я.

— Близо до долната й част, малко вдясно, има нещо. Опитай да го увеличиш малко.