Клайв Къслър - Арктическо течение

Заповедта на Стенсет да се даде пълен напред осуети намерението на Зак да завари кораба на НАМПД и екипажа му неподготвени. Но ледоразбивачът все още имаше решително превъзходство в скорост, ако не и откъм изненада. Беше се приближил на четиристотин метра, преди изследователският кораб да успее да развие двайсет възела. Стенсет надникна през задния люк на мостика, но не виждаше нищо, освен черна мъгла.

— Приближава се бързо — предупреди кормчията, който наблюдаваше как петното, показващо ледоразбивача, доближава средата на радарния екран. Стенсет седна и пренастрои уреда, за да премине към отчитане в стометрови квадранти.

— Ще го оставим да дойде съвсем близко. Когато докосне стометровия знак, искам да завиеш силно надясно и да ни обърнеш право на изток. Все още има много лед по крайбрежието на Кинг Уилям. Ако се доближим достатъчно, може да загубят радарния ни образ на неговия фон.

Погледна отворената карта и видя, че от остров Кинг Уилям ги делят двайсет и пет километра. Прекалено много при всяко положение, но пък нямаше голям избор. Ако успееха да забавят удара още малко, преследвачите може би щяха да се откажат от намеренията си. Остана загледан в радара и когато „Оток“ се приближи, кимна на кормчията.

Тежкият изследователски кораб се разтресе и изстена, когато рулят се извъртя докрай. Последва нещо като смъртоносен вариант на играта на сляпа баба. На радарния екран положението на ледоразбивача съвпадаше с тяхното и затова Стенсет не го виждаше. „Оток“ продължи курса си на запад почти цяла минута, преди да разгадае маневрата на „Нарвал“ и рязко да завие на изток в преследване.

Маневрата на Стенсет спечели на кораба му ценни секунди, в които да набере по-висока скорост, докато целият екипаж, вдигнат по тревога, се качи горе. Но след малко ледоразбивачът отново подходи близо до кърмата им.

— Този път силно наляво — нареди Стенсет, когато „Оток“ отново достигна стометровия знак.

Ледоразбивачът беше предвидил хода, но беше сбъркал посоката и зави надясно. После бързо поднови преследването, докато Стенсет се опитваше да подходи косо по-близо до остров Кинг Уилям. По-бързият „Оток“ скоро се приближи отново и „Нарвал“ бе принуден пак да затанцува, като Стенсет реши да повтори левия завой. Сега обаче Зак отгатна посоката.

Като гладна акула, изскочила от дълбините на мътното море, ледоразбивачът изведнъж изникна от мъглата и смъртоносният му нос блъсна корпуса на „Нарвал“ и се вряза на цели четири метра. „Нарвал“ едва не се преобърна от удара. Порой леденостудена вода се изсипа върху палубата, докато корабът се бореше да намери отново центъра на тежестта си.

Сблъскването донесе със себе си многогласен вой от механично страдание — стомана стържеше стомана, маркучите на хидравликата се пръскаха, плочите на корпуса се разцепваха. Когато разрушението достигна кулминационната си точка, настъпи странен миг на мълчание, после шумът от насилието се преля в клокочещи стенания.

Ледоразбивачът бавно се изтегли от зеещата рана, като отнесе и част от кърмата на „Нарвал“. Острият му нос се беше посмачкал, но иначе корабът бе непокътнат, без повреди по армирания корпус. Забави се още няколко секунди, докато Зак се наслаждаваше на разрушителното си ръкоделие, а после изчезна в нощта като зъл дух.

Междувременно „Нарвал“ беше стъпил на полосата към бързата смърт. Машинното отделение се наводни почти веднага, като повлече кърмата и предизвика моментален наклон на корпуса. Две от преградите покрай платформата за влизане под вода бяха премазани, от което към долните палуби се стичаха допълнителни бурни води. Макар да бе конструиран да прорязва лед с дебелина до два метра, „Нарвал“ не бе замислен да противостои на разрушителни странични удари и само за минути се озова до половината под вода.

Мостикът се бе превърнал в черна пещера. Бяха загубили цялата енергия от двигателя, а аварийният генератор в средата на кораба също бе излязъл от строя при удара. Целият кораб сега беше тъмен като мъглата наоколо.

Кормчията изпревари Стенсет и грабна едно фенерче от аварийното шкафче.

— Капитане, как сте? — попита той, като прокара лъча по мостика.

— По-добре съм от кораба си — отвърна Стенсет, като потъркваше ударената си ръка. — Да видим какво става с екипажа. Мисля, че ще се наложи да напуснем кораба.

Навлякоха канадките си и тръгнаха към главната палуба, която вече беше силно наклонена към кърмата. Влязоха в камбуза и видяха, че е осветен от два захранвани с батерии фенера. Почти всички от минималния състав, останал на борда, бяха тук. В очите им се четеше страх. Един нисък мъж с лице като на булдог, инженерът на „Нарвал“, викна: