Клайв Къслър - Арктическо течение

— Ще се погрижа и Джак да е приготвил пантофите и вестника до леглото ти.

Пит отново провери акумулаторите. Имаше достатъчен запас за животоподдържащите системи и за помпите за баласта, но за почти нищо друго. С нежелание затвори уредите за изтласкване, защото знаеше, че така ще станат жертва на силните течения, докато се изкачват. За самостоятелно изкачване върху платформата за влизане под водата не можеше и дума да става, тъй като течението щеше да ги е отнесло на два-три километра, когато изплават. И то само ако „Нарвал“ се е върнал на мястото си.

Пит изключи още няколко уреда и се загледа в черната бездна отвъд люка. Изведнъж от радиото проехтя уплашен вик:

— „Блъдхаунд“…

Последва пълно мълчание. Въпреки многото им опити нито едно от излъчванията към „Нарвал“ не получи отговор.

— Може да сме изгубили сигнала заради някаква термична аномалия във водата — пробва да даде обяснение Джордино.

— Или пък импулсният им предавател се е повредил, когато са потегляли — намисли друг вариант Пит.

Разбира се, те измисляха извинения, за да не признаят истината, която подозираха — че „Нарвал“ е загазил сериозно. Джордино продължи да опитва с радио повикванията, но отговор нямаше. А те двамата бяха абсолютно безсилни да предприемат каквото и да е.

Пит погледна дълбокомера и се зачуди дали някой не ги е вързал за дъното — откакто бяха приели последното обаждане, скоростта на издигането им бе намаляла чувствително… или Пит си мислеше така. Опита се да не гледа уреда, защото знаеше, че колкото повече се взира в него, толкова по-бавно се движи стрелката. Затвори очи и се помъчи да си представи затрудненията, които срещаше „Нарвал“, докато Джордино старателно продължаваше да мъчи радиото.

Когато накрая отвори очи, видя, че вече са на малко повече от трийсет метра от повърхността. След няколко минути се разлюляха сред вълните, обградени от мехурчета и пяна. Пит включи външните светлини, но те просто се отразиха от заобиколилата ги мъгла. Радиото продължаваше да мълчи.

Сами сред студените вълни, Пит и Джордино разбраха, че се е случило най-лошото. „Нарвал“ го нямаше.

— Тоест как така спасителният екип е изчезнал?

Сърдитият глас на президента отекна от стените на командната зала на първия етаж в западното крило на Белия дом. Един армейски полковник, докаран от генералите в Пентагона като изкупителна жертва, отговори тихо и монотонно:

— Сър, екипът не се е явил на мястото за изтегляне в уговорения час. Отделението за поддръжка на въздушния отряд не е било уведомено за никакви проблеми около ударната група и самото то е евакуирано по разписание.

— Обещаха ми мисия с нисък риск и 90-процентов изглед за успех — заяви президентът и изгледа сърдито секретаря по отбраната.

Стаята утихна, тъй като никой не посмя да се обади.

Седналият през два стола от президента вицепрезидент Сандекър намираше нещо забавно в разпита. Когато съветникът по националната сигурност го повика на спешно заседание, той с учудване откри петима генерали, насядали около секретаря по отбраната в заседателната зала. Знаеше си, че това не е добър признак. Сандекър не обичаше секретаря — според него той беше ограничен и склонен към безразсъдни реакции. И все пак бързо пренебрегна личното си отношение в името на кризата, каквато явно имаше.

— Полковник, защо не ни кажете какво точно знаете? — попита Сандекър в опит да успокои президента.

Полковникът описа в детайли плана за мисията и разузнавателните данни, които оправдаваха спасителната операция.

— Обърква ни това, че според сведенията екипът е успял да освободи пленниците. Засечените радиосъобщения между канадските сили в Туктояктук сочат, че екипажът на „Полярна зора“ е избягал. Няма данни да са били пленени отново.

— А ако екипът на специалните части просто се е забавил? — попита Сандекър и повдигна вежди. — По това време на годината нощите на север са кратки. Възможно е да са били принудени да се скрият, преди да стигнат до пистата.

Полковникът поклати глава.

— Самолетът ни е бил там преди изгрев. Дори е кацнал за малко, но там е нямало никого, а допълнителните радио повиквания са останали без отговор.

— Е, не може просто да са изчезнали — измърмори президентът.

— Направихме анализ на сателитните снимки, на съобщенията по радиото и на наземните контакти. Никъде не излезе нищо — заяви Джули Мос, съветник към Агенцията по национална сигурност. — Единственото заключение е, че са били пленени и са преместени другаде. Може да са ги върнали на „Полярна зора“ или да са ги откарали някъде със самолет.