Клайв Къслър - Арктическо течение

— Какъв е отговорът на канадските власти на молбата ни за освобождаване на кораба и екипажа? — попита Сандекър.

— Няма отговор — отвърна Мос. — Дипломатическите канали просто мълчат, а от страна на министър-председателя и парламента пристигат нелепи обвинения към американския империализъм, като че ли са изпратени от някоя бананова република.

— И не са се ограничили само с думи — добави секретарят по отбраната. — В добавка към закритите наскоро пристанища са поставили и въоръжените си сили в бойна готовност.

— Така е — потвърди Мос. — Канадската брегова охрана е започнала да връща корабите под американски флаг, подхождащи към Ванкувър и Квебек, както и превоза с шлепове към Торонто. Очаква се и границата да се затвори до ден-два.

— Положението става нетърпимо — заяви президентът.

— И това не е всичко. Съобщиха ни, че очакваните доставки на природен газ от пролива Мелвил са спрени. Имаме основания да смятаме, че газът е пренасочен към Китай, макар засега да не е ясно дали това са държавни решения, или инициатива на отделен търговец.

— Това застрашава цялото ни бъдеще — възкликна президентът.

— Сър — заяви секретарят по отбраната, — с цялото ми уважение, канадското правителство ни отправи несправедливо обвинение за загубата на арктическата им лаборатория и един от катерите им. Незаконно плениха един наш плавателен съд на бреговата охрана в международни води и се отнасят към екипажа като към военнопленници. Направили са същото с екипа ни от Делта Форс, а може би дори са убили и него, и екипажа на кораба. На всичко отгоре заплашват цялата нация с енергиен бойкот. Дипломацията явно се провали, сър. Време е за други действия.

— „Може би“ не ни дава основания за военни действия — обади се Сандекър.

— Може и да си прав, Джим, но животът на тези хора е поставен на карта — каза президентът. — Искам до двайсет и четири часа на министър-председателя да се представи официално писмо с искане екипажът и спасителният екип да бъдат освободени. Не го обнародвайте в печата, за да не се вдигне излишен шум. За кораба можем да преговаряме и по-късно, но искам хората да бъдат освободени веднага. И доставките на природен газ да се възстановят.

— А как да реагираме, ако канадците не се съгласят? — попита Мос.

— Господин президент, разработили сме няколко варианта за ограничен начален удар… — почна секретарят по отбраната.

— Ограничен удар — прекъсна го президентът. — Какво по-точно означава това?

Вратата на залата се отвори и един от секретарите влезе и подаде някакъв лист на Сандекър.

— Ограничен удар — продължи секретарят по отбраната — е с минимални ресурси, чрез хирургически точни удари, да се извади от строя голяма част от канадските военновъздушни и военноморски сили.

Лицето на президента почервеня.

— Но аз не говоря за война! Просто за нещо, което ще им привлече вниманието.

Секретарят по отбраната веднага отстъпи:

— Имаме и разработки за единични акции.

— Какво ще кажеш, Джим? — обърна се президентът Към Сандекър.

Вицепрезидентът дочете съобщението. Лицето му беше потъмняло от гняв.

— Руди Гън от НАМПД ми съобщава, че изследователският им кораб „Нарвал“ е изчезнал в Северозападния проход, близо до остров Виктория. Смятат, че е пленен или потопен с целия си екипаж, в това число и директорът на агенцията Дърк Пит.

Секретарят по отбраната се ухили подигравателно.

— Изглежда, най-после открихте основанията си, господин вицепрезидент.

Съединените щати са предприемали въоръжени набези в Канада поне шест пъти. Най-кървавото нашествие е по време на Войната за независимост, когато генерал Ричард Монтгомъри тръгва на север от форт Тикондерога и завзема Монреал, а после поема към Квебек. Към него се присъединява помощна армия, водена от Бенедикт Арнолд, която навлиза в Канада през щата Мейн. Американците атакуват града на 31 декември 1775 година, превземат го, но са принудени да се оттеглят след яростна битка с британците. Недостигът от продоволствие и подкрепления, както и смъртта на Монтгомъри в битката, ги принуждават да спрат набезите си в Канада.

Когато враждебните действия по време на войната от 1812 г. нарастват, американците предприемат редица набези в Канада, за да се бият с британците. Повечето от тях са неуспешни. Най-голямото им постижение е през 1813 г., когато Торонто (по онова време Йорк) е превзет, а парламентът му изгорен до основи. Тази победа изглежда излиза през носа на американците, когато година по-късно англичаните завземат Вашингтон и ядосани от предишните разрушения, подпалват обществените сгради в американската столица.