Клайв Къслър - Арктическо течение

— Това е най-малкият ти проблем, капитане — каза Пит.

Стенсет се обърна към него с недоумение.

— Така ли?

— Да. — Пит се захили. — Големият ти е къде в Арктика смяташ да намериш толкова бири „Лоун Стар“.

Куглуктук, с по-старо название Копърмайн, по името на съседната река, е малък търговски център на залив Коронейшън. Разположен е в северното крайбрежие на канадската провинция Нунавут и е едно от малкото населени места на север от Полярния кръг.

Интересът на Мичъл Гоайет към Куглуктук бе продиктуван от дълбокото му пристанище. То беше най-близкото пристанищно съоръжение до петролните пясъчни залежи в Атабаска, Албърта, и Гоайет направи сериозни капиталовложения, за да си осигури отправна точка за експорт на нерафинирания битум. След като закупи евтино малко употребяваната жп линия между Атабаска и Йелоунайф, той финансира продължението на линията на север до Куглуктук. Със специални локомотиви снегорини една дълга композиция превозваше по двайсет и пет хиляди барела битум на пътуване. Ценната суровина се натоварваше на гигантските шлепове на Гоайет, за да поеме пътя си през Тихия океан до Китай, където го очакваше значителна печалба.

До следващата жп пратка оставаха броени дни и компанията на Гоайет „Атабаска Шипинг“ я очакваше в пълно бездействие. Ледоразбивачът „Оток“ чакаше с празен шлеп, привързан към кърмата му. В пристанището бяха закотвени още два големи шлепа, газещи високо над ватерлиниите.

Единствено ритмичният звук на помпите, наливащи дизелово гориво в резервоарите на ледоразбивачите, показваше, че доковете не са напълно изоставени.

Илюзията за бездействие отсъстваше напълно във вътрешността на кораба, където екипажът се готвеше трескаво за тръгване. Седнал в каюткомпанията, Клей Зак въртеше чаша с бърбън върху лед в ръце и изучаваше подробна карта на Островите на Кралското географско дружество. Срещу Зак се беше разположил капитанът на „Оток“, човек с подпухнало лице и съвсем късо подстригана сива коса.

— Зареждането скоро ще приключи — каза капитанът уморено.

— Нямам никакво желание да оставам в Куглуктук повече, отколкото е нужно — отвърна Зак. — Потегляме на разсъмване. От Островите на Кралското географско дружество ни делят около шестстотин километра, доколкото мога да съдя по картата, нали?

— Да. Според съобщенията няма да имаме лед до остров Кинг Уилям, пък и след него, а корабът ни е бърз. Ще стигнем за един ден.

Зак отпи от бърбъна. Набързо уреденото му пътуване до Арктика бе предприето без подробен план, а това го притесняваше. Все пак малко неща можеха да се объркат. Щеше да остави екипа геолози на Гоайет да търси рутения по северното крайбрежие на централния остров, а самият той щеше да проучи операциите на „Мидамерика“ на юг. Ако се наложеше, щеше да сложи край на дейността на „Мидамерика“ с помощта на въоръжения екип от специалисти по сигурността, които — заедно с достатъчно експлозиви да вдигнат половината остров във въздуха — беше взел със себе си на кораба.

Вратата на каюткомпанията рязко се отвори и един човек с черно полево облекло бързо се приближи към Зак. На рамото си носеше автомат, а в дясната си ръка държеше бинокъл за нощно виждане.

— Сър, две гумени лодки дойдоха откъм залива и се вързаха до кърмата на шлепа. Преброих общо седем души — докладва той.

Зак отмести поглед от бинокъла на човека към часовника на стената. Беше половин час след полунощ.

— Въоръжени ли са? — попита той.

— Да, сър. Тръгнаха към обществения док.

— Дошли са за „Полярна зора“ — развълнувано се обади капитанът. — Сигурно са американци.

„Полярна зора“ беше само на стотина метра. Зак беше видял тълпата местни жители, която се събра, когато докараха американския кораб. Но после тълпата бе разпръсната от полицията и охранителите от морските служби. Изобщо нямаше как седем души да успеят да си възвърнат кораба.

— Не, те са дошли за екипажа — отсече Зак, без да подозира, че екипажът на кораба е затворен на един хвърлей място от тях. По устните му заигра коварна усмивка. — Много мило от тяхна страна, че са се отбили. Мисля, че ще ни окажат неоценимата помощ да ни отърват от минната компания „Мидамерика“.

— Нищо не разбирам — оплака се капитанът.

— Не ти и трябва. — Зак го изгледа косо, докато се изправяше. — Плановете са променени. Тръгваме до един час.

И безцеремонно излезе от каюткомпанията. Наемникът го последва по петите.