Клайв Къслър - Арктическо течение

Пит вече се бе замислил за същото. Знаеше, че ледените арктически води понякога запазват древните предмети изключително дълго. „Бредалбейн“, произведеният през 1843 година дървен кораб, изпратен в една от спасителните експедиции за Франклин и смачкан от ледовете близо до остров Бийчи, наскоро бе открит съвършено непокътнат, дори със запазени мачти. Така че беше съвсем допустимо на кораба да се пазят данни за произхода на рутения. Но кой кораб беше това и къде се намираше?

— Тук не се споменава за втори кораб, така ли? — попита Пит.

— Не — отвърна Пърлмутър. — Пък и районът, който приблизително посочват, е доста по на юг от мястото, където са изоставени корабите на Франклин според документите.

— Може би движението на леда ги е изместило — допусна Лорън.

— Възможно е — съгласи се Пърлмутър. — Лутнър добавя нещо интересно по-нататък. — Прелисти няколко страници. — Други инуити твърдели, че били видели един от корабите да потъва, а другият да изчезва. Лутнър така и не е успял да разграничи едното от другото в съобщенията им.

— Ако приемем, че това е един от корабите на Франклин, може би е много важно да знаем кой точно при положение, че минералът не е качван на борда нито на „Еребус“, нито на „Терор“ — отбеляза Пит.

— Ку-ник изобщо не определя кораба. Пък и двата са били почти еднакви — сви рамене Пърлмутър.

— Казва обаче, че екипажът се е наричал по определен начин — досети се Лорън. — Как беше? Черни хора?

— Хора на чернотата, така се наричат — припомни Пърлмутър. — Което е странно. Допускам, че са се нарекли така, тъй като са преживели черни зими.

— Или по друга причина — намеси се Пит, а лицето му се озари от широка усмивка. — Ако наистина са били хората на чернотата, това направо ни съобщава на кой от корабите са служили.

Лорън го погледна с недоумение, но Пърлмутър се досети.

— Ама разбира се — изрева огромният човек. — Трябва да е „Еребус“. Браво, момче!

Лорън погледна объркано съпруга си.

— Не разбирам!

— „Еребус“ — отвърна Пит. — В гръцката митология Ереб е подземният мрак. Място на вечната тъмнина или чернота, както искаш. Еребус е латинското му име.

— Справедливостта изисква да признаем, че корабът и екипажът са се озовали точно там, във вечния мрак — заключи Пърлмутър. После изгледа сериозно Пит. — Мислиш ли, че можеш да го откриеш?

— Зоната за проучване е доста голяма, но си струва да се рискува. Би могла да ни спре единствено опасността, която е спряла и Франклин — ледовете.

— Наближава летният сезон и ледът в района се топи. Можеш ли навреме да откараш там плавателен съд за търсенето?

— И не забравяй канадците — предупреди го Лорън. — Те може дори да не те допуснат във водите си.

Очите на Пит светнаха радостно.

— По една случайност имам плавателен съд в околността и подходящия човек, който да открие пътя.

Пърлмутър измъкна една прашна бутилка стар портвайн, наля малки чашки на всички и вдигна наздравица:

— На добър час, момчето ми! Дано хвърлиш светлина върху черния „Еребус“.

След като благодариха на Пърлмутър за угощението и получиха обещанието му, че ще им прати копия от всички материали за евентуалното местонахождение на кораба, Лорън и Пит си тръгнаха.

В колата Лорън бе необичайно мълчалива. Шестото й чувство се бе обадило и я предупреждаваше за невидима опасност. Тя знаеше, че не е в състояние да попречи на Пит, когато той е решил да тръгне по следите на стара загадка, но винаги й беше трудно да го пусне.

— Арктика е опасно място — каза тя тихо. — Ще се тревожа за тебе.

— Обещавам ти, че няма да си забравя наполеонките и ще се пазя от айсбергите — увери я той.

— Знам, че това е важно, но все пак предпочитам да не отиваш.

Пит й се усмихна весело, но очите му бяха твърди и решителни и Лорън разбра, че в сърцето си той е вече там, сред ледовете.

Мичъл Гоайет седеше на кърмата на яхтата си и преглеждаше някакъв доклад. Личната му секретарка — обаятелна брюнетка — почти дотича с обезопасения му портативен телефон.

— Министърът на природните ресурси Джеймсън се обажда.

Гоайет й се ухили похотливо, после взе слушалката.

— Артър, хубаво, че се обаждаш. Как вървят лицензите ми за проучване на Арктика?

— Точно затова се обаждам. Получих картите с посочените зони за проучвания. Поисканата земя обхваща над дванайсет милиона акра! Такова искане досега не е имало.

— Ами, някои хора искат да забогатеят. Но да разгледаме първо най-важното. Какво става със заявката за минни права в Островите на Кралското географско дружество?