Клайв Къслър - Арктическо течение

— Надежда има винаги — заяви Пит и очите му просветнаха. Погледна часовника си и се надигна от стола. — Всъщност, Хайрам, имам сериозни очаквания да изляза на верния път още днес следобед.

Пит взе един от джиповете на агенцията, мина покрай Капитолия да натовари Лорън и после подкара към центъра на Вашингтон.

— Имаш ли време за дълъг и спокоен обяд? — попита я на един светофар.

— За твой късмет днес нямам участие. Само преглеждам черновите на някои закони. Защо, какво си намислил?

— Малка екскурзия до Джорджтаун.

— До моя апартамент за малко следобедни изживявания ли? — с лукава усмивка попита тя.

— Това е наистина съблазнително предложение — засмя се той и стисна ръката й, — но за съжаление имаме резервация за обяд, която не можем да отменим.

Обедният трафик вече задръстваше движението.

— Състоянието на Лиза подобрява ли се? — попита Пит.

— Днес я изписват и с нетърпение очаква да се върне към работата си. Щом обобщи и запише откритията си, ще я заведа на среща в отдела по наука и технологии на Белия дом. Беше разтревожена днес обаче асистентът й явно си е намерил работа в друг щат и я е напуснал без предупреждение.

— Боб Хамилтън?

— Да. Онзи, на когото не вярваш.

— Очакваше се ФБР да го разпитат тази седмица. Имам чувството, че този тип няма да поеме новата си работа скоро.

— Това започна като обещаващ пробив, но явно нещата се объркаха. Прочетох един служебен доклад от Отдела по енергетика, който дава прогноза за много по-тревожно въздействие на глобалното затопляне върху икономиката и околната среда, отколкото признават останалите източници. Последните проучвания показват, че атмосферните парникови газове нарастват тревожно. Смяташ ли, че рутеният може да се добие достатъчно бързо, за да превърне изкуствената фотосинтеза в реалност?

— В момента разполагаме само с мизерна историческа справка за забравен отдавна източник. Той може и да се окаже изчерпан, но все пак най-доброто, което можем да направим, е да го издирим.

Пит зави по една красива уличка със старинни сгради, спря под висок дъб и двамата слязоха и тръгнаха към малък дом, който представляваше трансформирана някогашна конюшня към съседната господарска къща. Пит потропа с тежко месингово чукало и им отвори гигант с червено вечерно облекло от сатен.

— Дърк! Лорън! Ето ви и вас — приветства ги сърдечно Джулиан Пърлмутър, брадат гигант, който тежеше почти 180 килограма, и ги прегърна.

— Джулиан, изглеждаш добре. Да не си отслабнал? — попита шеговито Лорън и го потупа по корема.

— Ни най-малко — изгъгна той. — Ако престана да ям, ще умра. Ти обаче изглеждаш по-очарователна от всякога.

— По-добре продължи да поддържаш апетита си насочен към храната — захили се Пит.

Пърлмутър се наведе към ухото на Лорън.

— Ако някога ти писне от живота с тоя приключенски настроен индивид, само ми свирни. — Каза го достатъчно силно, за да чуе и Пит. После се надигна като мечка и махна с ръка. — Заповядайте в столовата.

Двамата го последваха през вестибюла и хола и по един коридор. По всички стени имаше претъпкани с книги рафтове. Впрочем цялата къща беше задръстена с книги и приличаше повече на обществена библиотека, отколкото на частен дом. Тук всъщност се намираше най-голямата частна колекция на исторически книги и списания на морска тематика. Освен ненаситен колекционер на морски архиви Пърлмутър беше и виден експерт по история на морското дело.

Влязоха в богато украсена столова, където имаше само няколко малки купа книги, подпрени дискретно до едната стена. Седнаха на тежка махагонова маса, чиито крака бяха оформени като лъвски лапи. Самата маса беше взета от капитанската кабина на старинен платноход, една от морските антики, наврени сред множеството книги.

Пърлмутър отвори бутилка френско бяло вино от поречието на Лоара и наля на всички.

— За съжаление вече изпих бутилката арак, която ми изпрати от Монголия — каза на Пит. — Разкошен беше.

— Когато бях там, пих много арак. Монголците го пият като вода — отвърна Пит.

Пърлмутър опита виното, после остави чашата, плесна с ръце и извика:

— Мари! Можеш да поднесеш супата.

Една жена с престилка влезе откъм кухнята с поднос с купички. Физически беше обратното на Пърлмутър — дребна и подвижна, с къса тъмна коса и очи с цвят на кафе. Мълчаливо и с усмивка сложи по една купичка пред всекиго, после се оттегли. Пит опита супата и кимна.