Клайв Къслър - Арктическо течение

— Имаше някаква неизправност с наземните предаватели — отвърна Йегър. — Накарах Макс да им направи софтуерна проверка и да види какво им е.

— Ако последното им софтуерно оборудване е било проверено, преди да се задейства, не би трябвало да имаме проблеми — намеси се Макс. Каза добрутро на Пит и погледна главата му. — Какво е станало?

— Чукнах малко колата по един лош път — обясни той.

— Проучихме данните за номера от опашката на самолета, които ни изпрати — каза Йегър.

— Това не е спешно. По-важно е да се оправят данните от шамандурите.

— За мене не е нищо да изпълнявам по няколко задачи едновременно — с известна обида реагира Макс.

— Тя провежда един тест, който ще продължи двайсетина минути — обади се Йегър. — Може да я поупражним с другото, докато излязат резултатите. — Извърна се към холографския образ: — Макс, изкарай данните за канадската машина.

— Самолетът е чисто нов Гълфстрийм G650, осемнайсетместен, произведен през 2009 година. Според канадските архиви с номер C-FTGI е регистрирана „Тера Грийн Индъстрис“ от Ванкувър, Британска Колумбия. „Тера Грийн“ е частна компания, председателствана от някой си Мичъл Гоайет.

— Това обяснява инициалите ТГИ на опашката — обади се Йегър. — Поне не са инициалите на собственото му име, каквито използват повечето от богатите собственици на реактивни самолети.

— Гоайет — замислено каза Пит. — Той не е ли един от големците в движението за зелена енергия?

— Притежател е на вятърни, геотермални и водни електростанции, както и на няколко обекта със слънчеви батерии — докладва Макс.

— Частните собственици обикновено прикриват някои неща — намеси се Йегър, — така че ние поровихме малко. Открихме над двайсет други предприятия, които се оказват собственост на „Тера Грийн“. Оказа се, че част от тях са свързани с природния газ, петрола и минното дело особено в областта Атабаска в Албърта.

— Излиза, че „Тера Грийн“ не е чак толкова зелена — заяде се Пит.

— Още по-лошо. Друга дъщерна фирма на „Тера Грийн“ явно е собственик на наскоро откритото газово находище в пролива Мелвил. Стойността му навярно превишава стойността на всичките останали. Попаднахме и на интересна връзка с нашата агенция. Изглежда, че през последните няколко години „Тера Грийн“ е договаряла строежа на няколко големи ледоразбивача в корабостроителницата „Мисисипи Гълф“, както и на няколко превозвача за втечнен природен газ и на шлепове с голяма вместимост. Това е същата корабостроителница, която изгради и нашия нов изследователски кораб — той се забави, ако си спомняш, заради обвързаността им с „Тера Грийн“.

— Да, корабостроителницата Лодън в Ню Орлиънс — спомни си Пит. — Видях един от шлеповете на сух док. Беше наистина огромен. Чудя се какво ли превозват.

— Не съм се опитвала да засека плавателните съдове, но ако искате, мога да го направя — предложи Макс.

Пит поклати глава.

— Вероятно не е толкова важно. Макс, можеш ли да провериш дали „Тера Грийн“ прави някакви изследвания, свързани с изкуствената фотосинтеза, или в други области на борбата с емисиите на парникови газове?

Макс остана неподвижна, докато проверяваше базите си данни с публикувани доклади и новинарски бюлетини.

— Не попадам на връзка между „Тера Грийн“ и изкуствената фотосинтеза. Изследователската им дейност е съсредоточена върху слънчевата енергия, а имат и някои проучвания за преработката на въглеродните отпадъци. Всъщност компанията току-що е открила фабрика за въглеродни продукти в Китимат, Британска Колумбия. Известно е, че тя преговаря с канадското правителство за разрешение да построи неизвестен брой допълнителни въглеродни предприятия из цялата страна.

— Китимат? Току-що получих съобщение от Съмър, която ми пише от там — обади се Йегър.

— Да, хлапетата явно са спрели там за няколко дни по пътя си към Вътрешния пролив, за да вземат проби за киселинността на морето — обясни Пит.

— Мислиш ли, че заводите за преработка на въглеродни отпадъци могат да са мотив за спиране на проучванията на Лиза Лейн? — попита Йегър.

— Не съм сигурен, но не е изключено. Вече е ясно, че Гоайет е по следите на рутения. — Разказа за посещението си в миньорската кооперация и за случайната си среща с човека, когото беше видял при лабораторията в университета „Джордж Вашингтон“. Преразказа частта от дневника, която беше прочел, и подаде на Йегър бележките си.

— Макс, като разговаряхме последния път, ти спомена, че рутений се добива съвсем малко, всъщност дори никак — припомни той.