Клайв Къслър - Арктическо течение

— За да можем да ги продадем на китайците, нали? — подхвърли министърът.

Гоайет веднага стана сериозен.

— Има една малка купчина скали до остров Виктория, наречена Острови на Кралското географско дружество. Ще ми трябват правата за минералите в цялата територия — съобщи той с тон като че ли си искаше чаша кафе.

— Чакай да погледна — отвърна Джеймсън и извади няколко географски карти от чекмеджето на бюрото си. Откри картата на пролив Виктория с номерирани координатни линии и се прехвърли на настолния си компютър. Въведе номерата на координатите и влезе в архива на министерството с издадените от правителството лицензи за проучване и добивна дейност. След няколко минути отговорът му за Гоайет беше готов.

— За съжаление вече сме издали производствен лиценз за района, който обхваща около трийсет процента от островите, главно южната част на Западния остров. Лицензът е със срок десет години, но потребителите едва са навлезли във втората му година. Лицензодържатели са „Кингфишър Холдингс“, филиал на „Мидамерика Майнинг Къмпани“ от Бют, щата Монтана. Вече са построили малко миннодобивно предприятие и в момента извличат, очевидно само през лятото, ограничени количества цинк.

— Лицензът е издаден на американска фирма?

— Да, но с посредничеството на действаща канадска компания. Технически това не е противозаконно, ако се представят нужните осигуровки и се изпълнят условията на лицензионното споразумение.

— Искам лицензът да се анулира и да се издаде нов на името на някоя от моите компании — процеди Гоайет.

Джеймсън поклати глава.

— Това би означавало нарушаване на лиценза и орязване на полагащото се възнаграждение. Тези неща не се правят едностранно, Мичъл, защото в противен случай правителството би се изправило пред сериозни правни затруднения.

— Тогава как да получа правата? — сърдито изсъска Гоайет.

— В момента „Мидамерика“ спазва всички правила, поне според последните ни доклади, така че единственият ти изход е да се опиташ да откупиш правата направо от тях. В този случай те несъмнено ще поискат свръхвисока цена. — Джеймсън се замисли. — Всъщност може би има и още една възможност.

— Казвай — настоя Гоайет.

— Към лиценза има и добавка за националната сигурност. Ако сегашните препирни със Съединените щати не спрат да ескалират, има възможност да я използваме за прекратяване на лиценза. Клаузата предвижда спиране на валидността на лицензи, издадени на чужденци, в случай на война, конфликт или разтрогване на междудържавните отношения. Това е много заобиколен път, но знае ли човек? Какво точно те интересува в островите?

— Нещо ценно като злато — тихо отвърна Гоайет. После продължи безочливо: — Подготви ми необходимите документи да кандидатствам за нов лиценз. Ще измисля начин да накарам корпорацията „Мидамерика“ да ми го снесе.

— Разбрано — съгласи се Джеймсън и скръцна със зъби наум. — Ще изчакам да ми съобщиш резултатите.

— Момент, това не е всичко. Както знаеш, находището в пролива Мелвил се оказа изключително богато на природен газ, но аз притежавам правата само върху нищожна частица от района. Искам правата за добив в целия район.

След няколко секунди мълчание Джеймсън промърмори:

— Не съм сигурен, че е възможно.

— Няма невъзможни неща, ако цената е каквато трябва — изсмя се Гоайет. — Сам ще видиш, че повечето обекти са покрити с лед места, от които доскоро никой не се интересуваше.

— Точно в това е проблемът. Говори се, че основните съоръжения вече са доставени от Мелвил. Получаваме десетки заявки за работа в района.

— Е, не си правете труда да им отговаряте. Газовите полета на Мелвил сто на сто струват милиарди и аз не смятам да ги изпусна. Тия дни ще ти изпратя няколко карти. В тях са очертани зоните за изследване, които искам да получа — те обхващат голяма част от пролива Мелвил и някои други арктически зони. Възнамерявам чувствително да повиша изследователската си дейност в Арктика и искам целокупен лиценз за целия район. Там ще се разкрият огромни печалби и ти ще получиш съответната награда, така че не си проваляй шанса. Довиждане, Артър.

Телефонът щракна. Министърът на ресурсите стисна зъби, за да уталожи напиращия отвътре гняв, после ядно тресна слушалката.

На три хиляди километра на запад Гоайет свали слушалките си с микрофон и се облегна в стола си. Погледна над бюрото, взря се в хладните очи на Клей Зак и въздъхна:

— Нищо на тоя свят не е лесно. Кажи ми още един път защо този рутений е толкова важен, по дяволите.