Клайв Къслър - Арктическо течение

Задните колела се завъртяха бясно и запушиха, после грайферите им се зацепиха в настилката и отпратиха колата назад.

Като сиво-зелена приливна вълна, плъзгащата се скална маса се изля върху пътя на няколко метра пред Пит. За миг изглеждаше като че ли засилилата се назад кола може да се измъкне от бедствието, но после още един порой камъни се изсипа на пътя зад Пит.

Купето се остърга в една голяма канара, от което задната ос се счупи, а едно от предните колела се откачи и се понесе надолу. Пит залитна и главата му се удари в лявото стъкло. Силен насечен вой проглуши ушите му. По колата затропаха камъни и тя рязко спря. Пит пак блъсна главата си — този път още по-силно. Причерня му. Усети някаква влага по лицето си, а после го погълна черна празнота.

Беше жив — доказваше го това, че черепът му болезнено тупкаше. После се върна слухът и Пит чу някакво ритмично стържене наблизо. Раздвижи пръсти и откри, че стискат нещо. А, да, волана на колата под наем. Макар че можеше свободно да движи крака, главата, гърдите и ръцете му бяха напълно притиснати. Чувството, че не може да диша, изведнъж нарасна в замъгления му мозък и той започна да се бори, за да се освободи, но беше безпомощен като овързана мумия. Очите му бяха като залепени. Бавно ги отвори, но всичко наоколо беше черно.

Започна да се върти по-енергично и накрая освободи едната длан и ръката си под лакътя от странния им капан. Чу глас и някакво стържене, после го заслепи ярка светлина. Пое глътка прашен въздух и примига. Към него бе отправен нежният поглед на две състрадателни кафяви очи, прикрепени към главата на пъстър дакел. Най-притеснителното беше, че кучето, изглежда, стоеше с главата надолу. Вмъкна се по-навътре, подуши лицето на Пит и го облиза по носа.

— Махай се от там, Маузер — отекна мъжки глас.

Две силни ръце разгребаха пръстта и чакъла, погребали главата и тялото на Пит, Ръцете му най-после се освободиха и той помогна с разчистването на натрупаната по тялото му пръст. Избърса очите си и успя да се огледа. Видя колана, който минаваше през гърдите му под странен ъгъл, и разбра, че не дакелът, а той е обърнат обратно. Услужливите силни ръце се пресегнаха, откриха копчето за предпазния колан и Пит се озова легнал върху тавана на колата. Започна да се мести към шофьорския прозорец, но ръцете го издърпаха към отворената дясна врата.

— Не натам. Първата стъпка винаги е погрешна.

Пит послуша гласа и изпълзя към дясната врата, където ръцете му помогнаха да излезе и да стъпи на крака. Туптенето в главата му понамаля, но по бузите му все още се стичаха капки кръв. Погледна смачканата кола и поклати глава, като видя какъв късмет е имал.

Свлачището, което бе потрошило и преобърнало колата, я беше избутало до самия край на пътя, на ръба на дълбоката бездна. И сигурно щеше да я преобърне и да отнесе Пит към смъртта му, ако не беше един здраво циментиран километричен знак, който бе пресрещнал джипа точно под предната броня го беше спрял на ръба, докато тонове камъни и чакъл се бяха свлекли от двете му страни. Самият път бе погребан под похлупак от пръст и скали на по десетина метра и от двете страни на колата.

— Сигурно сте направили много добрини през живота си, за да не се преобърнете през ръба — каза спасителят му.

Пит се обърна и видя здрав възрастен човек с бяла коса и брада. Гледаше го с дружелюбните си сиви очи.

— Не добрините, които съм направил, ме спасиха, уверявам ви — отвърна Пит. — Благодаря ви, че ме издърпахте. Иначе щях да се задуша.

— Моля ви, това е въпрос на дълг. Елате в караваната да ви превържа. — Човекът посочи механизирания дом, паркиран върху съвършено чистия асфалт на петнайсетина метра от тях. Беше същата каравана, която Пит бе задминал преди малко.

Пит кимна и последва човека и малкия пъстър дакел през отворената странична врата на караваната. С изненада видя, че вътрешността на колата е с ламперия от тиково дърво и излъскан месинг, което й придаваше вид на луксозна каюта в яхта. На едната стена с учудване забеляза етажерка със справочни издания по минно дело и геология.

— Защо не се измиете, докато извадя аптечката? — предложи човекът.

Докато Пит миеше ръцете и лицето си в порцелановия умивалник, до тях спря кола на канадската полиция с проблясващи аварийни светлини. Възрастният човек излезе, поговори с полицаите и след малко се върна и почна да превързва раната от лявата страна на главата на Пит.

— Полицаите казват, че на няколко километра от тук работи бригада по ремонт на магистралата. Щели да докарат булдозер и до час-два да разчистят пътя. Искат обаче да запишат вашия разказ за случая, когато се почувствате във форма да го дадете.