Клайв Къслър - Арктическо течение

— За консервите поне не се тревожа, че може да се развалят — изсумтя Дърк, влезе в кабината, запали мотора, върна се на задната палуба и каза: — Трябва да налея гориво.

— Ето там. — Тревър посочи. — Там е по-евтино, отколкото на градското пристанище. Аз също трябва да заредя. Карайте след мен и после ще оставим моята лодка, преди да излезем от канала.

Дърк кимна и Тревър скочи на дока и тръгна към своята лодка. Отключи вратата на кабината, запали мотора и се вслуша в гърления му тон. Докато проверяваше нивото на горивото, забеляза на таблото слънчевите очила на Съмър — беше си ги забравила. Вдигна глава и я видя, че отвързва въжетата на корабчето на агенцията. Грабна очилата, изскочи от лодката и хукна по дока.

— Не трябва ли защита за тия хубави сиви очи?

Съмър вдигна глава към дъждовните облаци и се засмя.

— Днес явно няма да ми трябват, но благодаря за доказателството, че не си крадец.

Посегна да вземе очилата — и в същия миг лодката на Тревър се взриви. Тревър се хвърли върху Съмър и я събори на палубата, за да я предпази от отломките; по гърба му се посипаха парчета дърво и фибростъкло.

Адът бе предизвикан от прост бикфордов шнур, единият край на който бе свързан с четири пръчки динамит, а другият — със стартера на лодката на Тревър. Експлозията почти отнесе кърмата на канадското корабче и изравни мостика му с палубата. Кърмата бързо потъна, а обезобразеният нос остана да стърчи нелепо до дока.

Дърк изскочи на палубата. Тревър тъкмо помагаше на Съмър да се изправи. Тя не беше засегната, но Тревър нямаше това щастие — гърбът му беше в кръв от една голяма треска, забита в рамото му, а и накуцваше.

Той обаче пренебрегна раните си и закуцука към пушещите останки от корабчето си. Дърк грабна пожарогасителя и напръска няколко тлеещи отломки, които можеха да предизвикат по-голям пожар.

Съмър бързо отиде при Тревър, който притискаше раната на рамото си, взрян в останките на корабчето си. Сирените на полицейските коли се приближаваха.

— Трябва да е „Тера Грийн“ — измърмори ядосано Тревър. — Мисля, че те са убили и брат ми.

В едно пристанищно кафене на три километра оттам Клей Зак гледаше през прозореца и се наслаждаваше на кълбото дим и пламъците, които се издигаха над водата. Довърши кафето и пастата си, остави голям бакшиш и тръгна към кафявия джип под наем, паркиран на улицата.

— „Дим по водата“ — тананикаше си песента на „Дийп Пърпъл“, докато пътуваше към летището, където го очакваше частният реактивен самолет на Мичъл.

Реактивният самолет направи една обиколка над летището, защото някаква по-малка машина тъкмо излиташе. След малко от кулата му дадоха разрешение за кацане и боядисаният в същия синьо-зелен цвят като морските си събратя компактен „Хокър 750“ на НАМПД съвсем леко докосна пистата, изрулира до червената тухлена сграда и спря до много по-голям самолет. Вратата се отвори и отвътре бързо излезе Пит, като се загръщаше с яке заради хладния въздух. Отиде до терминала, където го посрещна топчест човек, застанал до едно от гишетата.

— Добре дошли в Елиът Лейк. Не ни се случва често да посрещнем два реактивни самолета в един и същи ден — поздрави го той приятелски.

— Не ви ли е малко къса пистата за транспортни самолети? — попита Пит.

— Пистата ни е само хиляда и триста метра, но следващата година очакваме да я продължат. Да ви уредя ли кола под наем?

Пит кимна и след малко излезе от терминала с ключовете за един син джип форд в ръка. Разтвори картата върху капака и проучи околността. Елиът Лейк в областта Алгома на провинцията Онтарио беше малък град близо до североизточния бряг на езерото Хюрън, на 440 км на север от Детройт. Летището бе в гъстата гора само на няколко километра южно от града. Пит проследи самотния път, който вървеше на юг през планината и излизаше на бреговете на езерото Хюрън и трансканадската магистрала. На двайсет километра на запад беше целта му — градчето Блайнд Ривър, някогашен център на дърводобив и минна промишленост.

Пит се качи във форда и потегли. Пътят беше живописен, минаваше покрай планински езера и буйна река с голям водопад. Когато приближи езеро Хюрън и град Блайнд Ривър, теренът се изравни. Пит бавно подкара през градчето, възхищаваше се на чудатите дървени къщи, строени през трийсетте години. Пит продължи по шосето, докато не забеляза голям метален склад и струпани купчини камък и руда. Голям флаг с кленовото листо се вееше над табела „Миньорска кооперация на Онтарио и хранилище“.