Клайв Къслър - Арктическо течение

— Можеш ли да възстановиш резултатите?

— Замисълът за всичко е тук. — Тя се почука с пръст по слепоочието. — Трябва да взема назаем малко лабораторно оборудване и да повторя някои процедури. Разбира се, при положение че магазинът за геоложки образци в Онтарио може да ми осигури още една доза рутений.

— От там го вземаш, така ли?

— Да, и е много скъп. Това вещество може да способства за провала ми.

— Според мен вече би могла да разчиташ на спонсорство.

— Не става дума единствено за стойността на рутения, а за реалното му наличие. Боб твърди, че е почти невъзможно да се намери.

Пит се замисли за миг, после й се усмихна.

— Не се тревожи, нещата ще се оправят. Но нека не преча повече на възстановяването ти. Ако имаш нужда някой да ти бута количката, обади се.

— Благодаря, Дърк. Вие с Лорън сте много мили с мене. Щом проходя, първата ми работа ще е да ви заведа на вечеря.

— Очаквам я с нетърпение.

Пит слезе при колата си. Вече беше почти пет и половина. Заради някакво предчувствие той звънна на Лорън, каза й, че ще се забави, и подкара обратно към сградата на агенцията. Качи се с асансьора до десетия етаж и влезе в светая светих на компютърния отдел. Там във внушителни редици бяха подредени последните образци на информационните процесори и архивиращи уреди, които представляваха несравнимо по богатство хранилище с данни за световните океани. Сведенията от последната секунда за теченията, приливите и отливите и промените във времето, почерпени от сателитно обслужваните морски шамандури, даваха точна картина за всеки участък на световния океан. В компютърната система се пазеха и океанографски научни данни, които осигуряваха светкавичен достъп до най-новото в маринистиката.

Хайрам Йегър, ръководителят на компютърния център на агенцията, седеше зад големия си команден пулт и спореше с красива жена на около метър от себе си. Макар и облечен небрежно с шарена тениска и каубойски ботуши и с вързана на опашка коса, Йегър беше верен на семейството си и обожаваше двете си подрастващи дъщери. Пит знаеше, че Йегър винаги приготвя закуската за жена си и дъщерите и ако понякога се измъкваше следобед за футболни мачове или концерти, компенсираше отсъствията си до късно вечерта.

Докато се приближаваше, Пит както винаги се възхити, че жената, с която спори Йегър, не е истинска, а триизмерна холограма. Проектирана от самия Йегър като компютърен интерфейс към огромната му мрежова система, холограмната жена беше моделирана по образеца на жена му и носеше гальовното име Макс.

— Господин Пит, бихте ли помогнали на Хайрам да прозре истината? — обърна се Макс към Пит. — Не ми вярва, като го убеждавам, че дамската чанта трябва да е в тон с обувките на жената.

— Винаги съм вярвал на мнението ти — отвърна Пит.

— Благодаря. Видя ли, Хайрам?

— Добре де, добре. — Йегър разпери ръце. — Не може да се каже, че ми помагаш особено да избера подарък за рождения ден на жена си.

Обърна се към Пит и добави:

— Изобщо не трябваше да я програмирам да спори както жена ми.

Пит седна до него и се засмя.

— Нали я искаше да е максимално близка до оригинала?

— Моля ти се, кажи ми, че искаш да поговорим за нещо различно от дамската мода — изпъшка Йегър.

— Всъщност искам Макс да ми отговори на няколко минералогични въпроса.

— Хубаво е да сменим темата — намеси се Макс и погледна презрително Йегър. — С радост ще се опитам да ви помогна, господин директоре. Какво точно ви интересува?

— За начало, какво можеш да ми кажеш за минерала рутений?

Макс затвори очи за секунда, после заговори бързо:

— Рутеният е преходен метал от платиновата група, известен с твърдостта си. На цвят е сребристобял и е четиридесет и четвъртият елемент със символ Ru. Името произхожда от латинската дума rus, от която е възникнало и собственото Русия. Открит е през 1844 година от руския геолог Карл Клаус.

— Напоследък имало ли е повишено търсене на елемента?

— Качествата му на втвърдител, особено в комбинация с други елементи като титан, се ценят в някои промишлени сфери. Неравномерното снабдяване през последните години доведе до рязко повишение на цената, като принуди производителите да се обърнат към други съединения.

— И каква е цената му? — обади се Йегър.

— Това е един от най-редките минерали на земята. Според последните данни пазарната цена надвишава дванайсет хиляди долара унцията.

— Брей! — възкликна Йегър. — Това е десет пъти повече от златото. Бих искал да имам рутениева мина.